"Фенка" от Рейнбоу Роуъл

Днес, както виждате, ще ви говоря за една книга, от която дълго време изпитвах нужда да прочета и ми дойде много отпускащо след петдневно непрекъснато четене на "Хари Потър и Орденът на Феникса". Седя и се питам "Защо?" не съм прочела книга на Рейнбоу Роуъл по-рано. Смятам, че направих чудесен избор, започвайки навлизането в света й с тази книга.

В историята се разказва за живота на затворената в себе си фенфикшън писателка Кат Ейвъри.Книгата обхваща цели два семестра от първата й година в университета. Тя е огромна фенка на Саймън Сноу, който мисля, че всеки прочел е разбрал, че той пък е фенфикшън на Хари Потър, затова той е главната тема в нейния блог. Освен Кат, ние също успяваме да се запознаем и с нейната сестра-близначка - Рен, която е пълната й противоположност. Докато Кат може да седи по цял ден вкъщи, да пише нови глави за Баз и Саймън и без да осъществява контакт с никого освен да си размени една-две приказки с работохоличния им баща, Рен би могла дори и да не се прибере за известно време, само и само да бъде навън с приятели и да се напива до несвяст. Рийгън - съквартирантката на Кат, която е страшно непринудена, огромен непукист, реалист и честна до мозъка на костите си. Може да се каже, че тя ми е най-любимият персонаж от цялата книга. Запознаваме се и с Ливай, който е приятел на Рийгън и не престава да виси в стаята им и да яде тайно от любимите вафли на Кат.

Един огромен плюс на книгата и най-вече за авторката е, че тази на пръв поглед обикновена история е написана така, че винаги, когато си казвах, че ще си почина малко, се намирах след пет минути отново навлязла в нея. Почти всички герои успяха да ми се харесат, включително и Саймън и Баз, за които нямам търпение да чета в " Carry on". Написана е така, че всеки би могъл да разпознае някой момент или герой като себе си. Идеално четиво за младите читатели и хора като мен, които искат да се отърсят от ордени и феникси. Не ме разбирайте погрешно, обожавам си Хари.

Като главна героиня е редно да започна най-напред с Кат. Тя ми беше симпатична, но понякога ми идваше прекалено много с цялата тази вълна "Саймън Сноу", това срамежливо, плахо и вглъбено държание и социалният й живот, който го няма никакъв. Не обичам такива герои, просто не са мой тип. Но все пак у нея има и положителни неща. Пише фенска литература, на моменти употребява доста добре сарказъм и ако се отпусне би могла наистина да се забавлява. Макар и стеснителна и описана като типа хора, които не харесвам, я предпочитам милиони пъти пред нейната близначка Рен. Тя може би ми беше най-антипатичният персонаж от всички, но като се замисля май Ник заема първото място. Ужасно държание спрямо роднините си, като започнем от отдалечеността й и незаинтерсоваността й спрямо сестра й и стигнем до най-вероятно мотото й "Живееш само веднъж". Това момиче нямаше никакви спирачки и беше толкова разюздана, че ако ми беше моя дъщеря щях не само да й забраня излизането...

Не мога да си представя по-идеално подбрани хора за dreamcast

Вече споменах, че Рийгън ми е любима героиня и неща като честността и непринудеността й ме спечелиха от самото начало. Стигаме до Ливай, който обожавах до времето, когато не направи голямата глупост и макар да беше обяснено с логични обосновки и прочее, не мога да възвърна предишните си мисли и не гледам на него по същия начин. И все пак бих искала той да бъде моят най-добър приятел и нищо повече. Щяхме непрестанно да бърборим и да обменяме каква ли не информация и приятелството ни би било адски пълноценно. Недоумявах как още в самото начало си проличаха някои неща, а някои хора бяха прекалено заети да гледат някого другиго и не оценяваха чак толкова присъствието на останалите. На моменти ми идеше да хвана книгата здраво и представяйки си, че е главата на Кат, да я разтърся и да й изкрещя "НЕ ВИЖДАШ ЛИ КАКВО СЕ СЛУЧВА ОКОЛО ТЕБ, МОМИЧЕ?!". Именно това прави и книгата още по-добра, защото ме докарва до такива емоции и мисли.

Няма как да не изтъкна и това, че Рейнбоу събуди интереса ми към блога на Катрин, в който се говори за гей афера. Не съм хомофоб или нещо подобно, но досега не ми се беше случвало да имам такъв огромен интерес към такъв тип романтика. Шапка ти свалям, Роуъл. Още повече, че накрая ми се дорева, защото никак не ми се искаше да се разделям с тези прекрасни и не толкова прекрасни герои и още по-прекрасната история. Радвам се, че не завърши с чак толкова клишираните хепи енд-ове, но пък беше достатъчно хубав, за да ме остави с едно наистина положително мнение и нетърпение да започна следваща книга от същата авторка. 4,5 от 5 звезди.

Goodreads Book Tag

Ето ме и мен с още един таг, за който отново благодаря на Мари Чернева. Реших да тагна Теди Атанасова и Ади Кръстева. Залавяйте се за работа, момичета!

1.Коя беше последната книга, която маркирахте като прочетена?
"Предимствата да бъдеш аутсайдер" на Стивън Чбоски.

2.Кои са книгите, които четете в момента?
Според Goodreads са "След теб", "Легендата", "Хамлет", "Синдер" и "Хари Потър и Орденът на Феникса"... За момента напредвам единствено със "След теб".

3.Коя книга добавихте последно към списъка си за четене?
"Феноменът" - втора книга от поредицата "Легендата" на Мари Лу.

4.Коя е следващата книга, която сте запланували да прочетете?
"Легендата" на Мари Лу или "Стъкленият меч" на Виктория Айвярд.

5.Използвате ли системата за оценяване в Goodreads?
О да. Оценките са предимно 4 или 4,5.

6.Изпълнихте ли своето читателско предизвикателство за 2016 година?
Остават ми още 11, за да го изпълня. Отбелязала съм 40 за максимален брой и мисля, че тази година се очертава доста добра година, защото миналата се провалих...

7.Имате ли wish-list?

Мисля, че "to-read-shelf" е "wish-list"-а.

8.Коя е следващата книга, която планирате да си купите?
"Игрите на глада" от Сюзън Колинс.

9.Имате ли любими цитати, които обичате да споделяте?

За момента се сещам за цитати от "Гневът и зората" по адрес на Шахризад, но понеже не съм ги добавила в Goodreads, ще сложа два, които съм и страшно много харесвам.

"You saved my life. Why couldn't I save yours?"

-Jennifer Niven, "All the bright places"

"My books promised me that life wasn't just made up of workday tasks and prosaic things. The world is bigger and more colorful and more important than that."

-Laura Amy Schlitz

10.Кой е любимият ти автор?
Дж. К. Роулинг, Маркъс Зюсак, Кийра Кас, Лий Бардуго. Усещам как Касандра Клеър и Сюзън Колинс също ще бъдат добавени в тази графа.

11.Присъединили ли сте се към някои групи?
Само към една, която не е била активна от Юли, миналата година.

12.Колко книжни рафтчета ( bookshelves) имате в Goodreads?

Три, които са ми напълно достатъчни "to-read", "read" и "currently-reading".

Tag: Властелинът на книгите

Два тага за един ден! Уау. Благодарности на Скоти от Sciles Hobby Zone. От своя страна тагвам Мари Чернева, за да върна услугата, и Юлия Кирилова.

1. Книга, която би накарала всеки да прочете.

Тук отново идва класиката "Хари Потър", но за разнообразие ще кажа каквато и да е книга, защото всичко, което се чете ще обогати културата на един човек. Лол, колко философски.

2. Част от направата на книга, която би променила/премахнала.
Мисля, че няма нищо, което да искам да махна.

3. Автор, който би искала да пише всички книги.
Ами бих казала Джоан Роулинг, но всъщност не искам само тя да пише всички книги, защото вярвам, че не съм единствената, на която ще й омръзне да чете от един и същи автор. Дори и това да е Джо. Обичам разнообразието.

4. Книга, която бихте занесли в "книжното мазе", за да освободите място за нова на рафта.
Даже не е една..."Лукс" на Ана Годрбърсън, "13 причини Защо" на Джей Ашър, "Малкият червен учебник", може би и книгите на Джон Грийн без "Къде си, Аляска?", а също така и "Аутсайдерът" на Маркъс Зюсак. Направо цял рафт.

5. Художник, който да илюстрира всички корици.
И аз като Скоти ще кажа Стоян Атанасов, като визирам кориците на "Самодива" и "Гневът и зората", които са просто произведение на изкуството и няма как да не спомена и фотографското студио, което е направило кориците на "Изборът", но най-много искам художникът да бъде моята братовчедка Лина Ляпчева, с която от доста време се уговаряме, живот и здраве, да ми направи кориците на бъдещите книги.

6. Лице на литературен герой, което би сложила на пари.
Не знам по какви причини, но понеже съм гледала филмите, смятам че това ще да е Катнис Евърдийн. Отзад на монетата ще има образ на сойка-присмехулка. Идлин Шрийв също би била страхотна на банкнота.

7. Книга на 2016 от прочетените до момента. 
Сещам се само за "Короната" на Кийра Кас. Защо трябваше да свърши, защо!?

Благодаря отново за тага и всеки да се чувства поканен да го направи. А лично тагнатите да се залавят за работа!

"Предимствата да бъдеш аутсайдер" от Стивън Чбоски

Предполагам всеки от обществото на буук блогърите е чувал за тази книга. Макар и времето на нейното нашумяване да е отминало, забелязах, че тя си е все така известна и все още се намират заблудени хора като мен, които чак сега са отделили време за нея да я прочетат. И все пак по-добре късно, отколкото никога. Имах различни очаквания към "Предимствата да бъдеш аутсайдер", като най-вече очаквах книгата ми влезе под кожата, имайки предвид мнението на голям процент от приятелите ми и от четящото общество, което е положително. За съжаление останах със смесени чувства и в момента съм в "златната среда", защото хем ми хареса, хем не ми хареса.

15-годишният Чарли пише писма до свой анонимен (и ако наистина не се лъжа, несъществуващ?) приятел, където той пише своите преживявания, мисли и чувства, обхванати в рамките на една учебна година. С влизането си в гимназията той се запознава с групичка дванадесетокласници, които му показват и най-вече, по мое мнение, го вкарват в тийнейджърския живот.

Нека започнем с положителните неща. Ако трябва да съм честна няма неща, които да не са ми харесали, просто книгата не ми повлия толкова.
Учудващо, но факт, Чарли ми беше един наистина симпатичен герой, чиято чувствителност въобще не ме подразни или нещо подобно, даже обратното. Намирам го за много сладък, а това, че плачеше дори и за най-малкото ми се струва много по-мъжкарско, отколкото големите мъжаги, които задържат емоциите си и го избиват на бой. Разбира се, има и някои изключения. Наистина успя да ме докосне с тези си действия.
Второто нещо, което ми допадна беше това, че в книгата са описани случки и неща, за които се разсъждава и навлиза дълбоко в темата. Затова и я препоръчвам на всички тийнейджъри, защото вярвам, че всеки ще открие себе си в някого.
Трето, което вече съм споменавала е, че обожавам да чета за живота на мой връсник. Стивън Чбоски е написал една лека и ненатоварваща книга и тук бих направила сравнение, за да покажа, че не всички книги за тийнейджъри биха ми харесали. В случая ще дам пример с "Аутсайдерът". Ха... заглавията. Макар че е отново от гледната точка на петнадесет годишен, тя не успя да ме спечели пък въобще.
Патрик и Сам бяха интересни персонажи, с които наистина бих искала да се запозная. Общо взето цялата им компания си е компания за милиони, защото са събрани всякакъв вид характери, а сблъсъците на Чарли с тях поддържаше историята увлекателна, поне за мен.
Друг герой, който си казах, че няма да подмина е учителят по литература - Бил. Прекланям се пред такива хора като Бил, които загърбват всякакви официалности и се държат не като учители, а като приятели на учениците си. Това че даваше книги на Чарли, за да помогне в израстването му и да си вземе поука от тях най-вече още повече печели симпатиите ми.

Много малко ми трябваше да дам на книгата 4 звезди вместо 3,5, но имаше нещо, което ми липсваше и все пак не мога да отрека, че не ме докосна в някои моменти и че до някаква степен ми харесва. В никакъв случай не е губене на време, а това че обемът й не е голям, само ще улесни прочита.

Intergalactic Book Tag

Здравейтеее! Ето ме и мен отново с още един таг, за който много благодаря на Мари. От своя страна предизвиквам двамата парабатаи Скот и Стайлс, и Йоца.

1.Космос: Назови книга, която не принадлежи на този свят (необикновена) - развива се на място различно от твоето.

"Алиса в Страната на чудесата" и "Алиса в Огледалния свят"

2.Черна дупка: Книга, която напълно те е погълнала.

То да беше само една... "Хари Потър", както винаги.

3.Светлинна скорост: Назови книга, за която си толкова нетърпелива, че би пътувала със светлинна скорост, за да я вземеш.

Ох, ами по принцип сега мнооого ми се чете "Girl, interrupted" на Сузана Кейсен, по която има филм с участието на Анджелина Джоли и Уинона Райдър. Влюбена съм просто. Ако разбера, че я продават и тук, даже и преведена, макар че искам да прочета оригинала, ще покажа на онова момченце от рекламата на "Нутела" какво значи "със скоростта на светлината"

4.Мъглявина: Назови книга с красива корица.

Еми хайде, за да не се повтарям, няма да кажа "Изборът" както винаги, а този път ще бъде "Крадецът на книги" от Маркъс Зюсак. Семпла, но доста въздействаща и красива.

5.Мултивселена: Назови spin-off поредица, която обичаш.

Тук нямам идея, затова казвам "Адски устройства" на Касандра Клеър. 

6.Гравитация: Назови любимата си двойка, която сякаш се привлича с гравитационни сили.

 Максън Шрийв и Америка Сингър от поредицата "Изборът" на Кийра Кас. Те са моята втора Бранджелина.

7.Големият взрив: Назови книгата, която те запали по четенето.

Поредицата "Жрицата на срама" от Лине Кобербьол.

8.Астероид: Назови кратка история или новела, която обичаш.

"И заживели щастливо" - новели от името на няколко от момичетата от "Изборът", Аспен, една от прислужничките, мисля, Марли и Максън. 

9.Галактика: Назови книга, с няколко гледни точки.

Цялата поредица "Игра на тронове". Дори не мога да кажа с точност колко, но са повече от пет.

10:Космически кораб: Назови заглавие на книга, което би било идеално име за космически кораб.

"Анна Каренина" 

Надявам се тагът да ви е харесал и нека всеки се чувства поканен, ако иска да го направи! 

"Писма до мъртвите с любов" от Ава Дилийра

"Писма до мъртвите с любов" е книга, която привлече вниманието ми в Goodreads, oще преди да бъде публикувана на български. Първо беше прекрасната корица и когато я видях за пръв път в книжарниците ми стана много приятно, че българската се води по оригинала. Самата история и идеята как младо момиче пише писма до починали известни личности прикова вниманието ми и дори си позволих да чуя първите две глави на Аудио. Дори не знаех, че ще излиза тук, в България, а когато я видях направо като гръм от ясно небе ми дойде, защото стана сравнително скоро. Не знам защо отлагах четенето й толкова дълго време, някъде около 2 години?

Лоръл получава за задача в училище да напише писмо до известна личност. Вместо до някой починал президент или философ, както е написано на гърба на книгата, тя избира да пише на Кърт Кобайн, което дава началото на запълването на цяла тетрадка с писма до мъртви известни личности, които са й направили впечатление. На тях тя описва своя живот - приятелите, училището, момчето Скай, което тя толкова много харесва, нейните разведени родители и най-вече загубата на своята любима по-голяма сестра - Мей.

Това е една прочувствена книга, която ме остави да седя в трапезарията и да плача за края, за това, че трябва да се сбогувам с всички тези прекрасни герои, за всичко. Не вярвах, че ще ме удари в емоциите. Лоръл и нейната среда бързо спечелиха симпатиите ми, макар че постоянното й хленчене и както се изразява Скай - "изчезване" на моменти ме изнервяха до краен предел. В повечето време не им обръщах толкова внимание, защото имаше други по-важни неща.

Още в началото щом Лоръл заговореше за своята любима сестра Мей се усеща, че нещо около смъртта й не е наред и че се крие нещо повече от инцидент. Какво го е причинило? Това е достатъчно да разбуди интереса на един читател и да иска да разбере още и още за случилото се. Което ни води до друга причина, която прави книгата за мен увлекателна и това е да чета за нечий живот на мой връсник. Загадката около смъртта на Мей е приятен бонус към това.

Страшно много исках през повечето време да присъствам и аз на всичко описано, тъй като знам, че само с тези герои бих се почувствала наистина специално да слушам плочи на Ейми Уайнхаус и Кърт Кобейн, да гледам "Магьосникът от Оз" и "Черният рицар" или пък някой да ми цитира произведение на Елизабет Бишоп.
Книгата може да послужи за пример на някого, който е изправен пред същите проблеми, затова и смятам, че няма да е лошо, ако повече тийнейджъри я прочетат, защото наистина вярвам, че всеки би могъл да открие частица от себе си вътре. Сериозни теми, на които трябва да се обърне внимание, се засягат.

Става ми наистина жал за Лоръл, когато мислеше за Мей. Не мога да си представя да загубиш някого толкова скъп - твоят пример за подражание, твоят приятел и съветник, твоята по-голяма сестра, която е толкова харесвана от всекиго. Доста ми напомняше на Лолита, когато споменаваше колко "дива" е била тя.

Като цяло самата мисъл затова, че Лоръл не се чувства достатъчно уверена и готова да поговори с приятелите си за всичко, което е написала в тетрадката си до тези мъртви известни личности , ме кара да се замисля колко самотно се е чувствала, а това че всичко наоколо й напомня за нея звучи още по-потискащо. Изпитвах огромно съчувствие и през повечето време желаех да бъда до нея и да я уверя, че може да ми довери всичко, което я тревожи.

Второстепенни герои като Хана, Скай, Натали, Тристан и Кристен също спечелиха моите симпатии. Хана и Натали също са една от сериозните теми, които са засегнати в книгата, но няма да се впускам в обяснения, защото не искам да губите интерес. Скай ми беше наистина мил и от самото начало предполагах, че има нещо гнило около него, но в същото време е свястно момче, което въпреки всичко стоеше и помагаше на главната героиня в трудни моменти. Тристан и Кристен ми бяха доста забавни персонажи, като всичко около Тристан ме впечатли, а най-вече неговата мъдрост и милото му отношение към Лоръл, като постоянно я съветваше, а тяхната приятелска връзка допълнително стопли сърцето ми.
Друго нещо, което ме правеше щастлива, докато четох книгата бяха жестовете, които всеки един от героите правеше за някого. Оживлението на бащата на Лоръл е също допълнение към тях.

Краят наистина ме разчувства, а фактът, че трябва да се разделя с тези прекрасни герои и писмата засили ефекта на удара в емоциите. Макар едната част от героите да не са реални, а другите мъртви, аз ги усещах сякаш те наистина са тук и все още съществуват. Поздравявам Ава Дилийра за прекрасната творба, която е създала, а фактът че книгата ще бъде екранизирана ме прави още по-щастлива и най-вероятно ще бъда една от първите в киното! 4,5 от 5 звезди.

August Book Haul

Сещам се как преди две седмици разглеждах постове за Book Hauls и си мислех, че никога няма да направя подобен пост или поне не скоро. По необясними причини. И ето че настъпи моят първи имен ден в годината (15.08) и четири дни след това аз притежавам 13 нови книги. "Съдбата си знае работата." и "Никога не казвай никога."- водещите сентенции за тази ситуация. Представям ви моят първи Book Haul! За първи път през живота си купувам толкова много книги накуп и щяха да бъдат още, но реших да помисля малко за бъдещето, тъй като съм пред фалит... И все пак съм пред огромна дилема дали да си поръчам цялата поредица "Академия за вампири". Периодът 15.08-18.08.2016 влиза в един от най-щастливите през целия ми живот.

1."Да изгубиш Хоуп" - Колийн Хувър
Книжката беше на тройно по-малка цена и си казах "Защо не?". Нямам си идея кога ще я прочета, имайки предвид, че не е първата книга, но и първата да имах може би ще я оставя за по-нататък, тъй като не съм в настроение за нея.
2.Поредицата "Легендата" - Мари Лу
Беше на промоция в "Хермес" и нямаше как да не се възползвам от това. И без това Анна не престана да ми я хвали, пък и първите две странички ме грабнаха доста.
3."Отпор" - Дженифър Л. Арментраут
Най-накрая да взема и последната книга от поредицата "Лукс", с която се бавя вече почти две години. Shame! Получих я като подарък от приятелка, което я прави още по-специална и нямам търпение да разбера края на тази невероятна история!
4."Писма до мъртвите с любов" - Ава Дилийра
От доста време се канех на тази книжка. Още преди да бъде преведена тук преслушах първите две глави в Goodreads и от тогава си казах "Ще се чете!". В момента съм в процес и ми се струва доста приятна и прочувствена. Лоръл ми е много симпатична, макар че е доста затворена в себе си. Но от сега мога да кажа, че е книга, която всеки тийнейджър трябва да прочете и вярвам, че всеки ще намери частица от себе си в историята.
5."Стъкленият меч" - Виктория Айвярд
Беше крайно време да се добера до втората част на "Алена кралица". Планирам да я започна до няколко дни и отново да се потопя в историята на Мер и да разбера как се развива след случилото се в първата книга. Надявам се да не ме разочарова, защото четох всякакви мнения и не съм много сигурна дали ще бъда доволна накрая.
6."След теб" - Джоджо Мойс
Още една втора книга, която нямах търпение да сложа на етажерката си. Много съм развълнувана и наистина се радвам, че отново ще вляза в живота на Луиза Кларк, с която доста си допаднахме.
7."Фенка" - Рейнбоу Роуъл
Страшно се радвам, че успях да си купя и тази книжка. Реших тя да бъде първата, която ще ме въведе в света на Рейнбоу Роуъл и се надявам да не ме остави разочарована, което ако съдя по мнението на приятелите ми и буук блогърите, а също и на резюмето, съмнявам се това да стане.
8."Предимствата да бъдеш аутсайдер" - Стивън Чбоски
Цели три години седях и гледах "Предимствата да бъдеш аутсайдер", чакайки ме да протегна ръка и да я взема. Най-накрая се осмелих. Филмът доста ми хареса, вярвам че и книгата ще ме остави с добро мнение.
9."Човек на име Уве" - Фредрик Бакман
Беше ми доста препоръчвана и също от доста време й се канех. Планирах да си я поръчам и на немски, но реших да не бързам отново да се върна към него, тъй като това ще стане след 15ти септември.
10."Перфектна химия" - Симон Елкелес
Не можех да повярвам, когато една приятелка ми каза, че от доста отдавна ми е говорила за тази книга, а аз просто съм кимала и съм казала, че няма да я прочета. Защото сега я обожавам...Следваща цел - "Правилата на привличането" и "Верижна реакция"
11. "Тайната история" - Дона Тарт
От доста време слушам за писателката Дона Тарт и достъпната цена на книгата беше един от знаците, които да ме подтикнат към купуването й. Също като "Фенка" тя ще ме въведе в света на Дона Тарт, от който ме съмнява да остана недоволна.

Това беше моят първи Book Haul и се надявам за в бъдеще да продължа да правя такива, а до тогава очаквайте минимум тринадесет нови ревюта!

"Перфектна химия" от Симон Елкелес

"Перфектна химия" е едно от онези клиширани романчета, които докато четеш, можеш да предвидиш абсолютно всичко. Но все пак има едно нещо, което може да ги направи интересни и това е стилът на писане на автора и това колко добре може да преразкаже история, която е четена или чувана, а защо не и преживяна (ако сте късметлии) толкова много пъти. Ако не беше ревюто на моята адашка Ева Койчева и ако не беше сложила снимка на Ашли Бенсън и Тайлър Поузи, които влизат в списъка ми с най-най-най-любими актьори... "Перфектна химия" нямаше да присъства сега в моята библиотека. Щом видях снимката си казах "Да, ще се чете", а когато прочетох ревюто си казах, че това ще да е книгата, която ще ме изкара от този коварен slump. Съдбата си знае работата, защото точно сега имах нужда да не започвам с нещо натоварващо, а просто да се отпусна и да се наслаждавам на историята на Бритни Елис и Алекс Фуентес.

Тук си имаме един от любимите ми сюжети и шаблони за подобни истории - лошо момче, което всъщност не е толкова лошо и богато момиче, което не е разглезената принцеса на мама и тате. Всичко започва с бас, а накрая завършва с истинска любовна игра. Още в самото начало разпознах историята на Баби и Аче от "Три метра над небето" и елементи от "Ромео и Жулиета" заради тяхната "забранена любов". Симон Елкелес ни разкрива мислите на героите, представяйки ни ги с техните лични гледни точки. Всеки ден двамата тийнейджъри слагат маските, които веднага ги превръща в напълно нови образи, прикривайки слабостите и истинските си желания, за да оцелеят в суровото си ежедневие. Без значение какво се случва, двамата въпреки всякакви трудности и препятствия, продължават да поддържат тези образи. Алекс - на младото момче гангстер, което не се интересува от нищо друго освен незаконни сделки с наркотици, а Бритни - на перфектната дъшеря и най-популярно момиче в гимназията или на американски английски - Queen B, пчелата-майка.

Обожавам начина, по който авторката с подходящо темпо ни вмъква в живота и на двамата герои и разкрива техните личности. Средата, която е описала Елкелес, е напълно позната на един млад човек, но това, което е непознато за повечето от нас, защото шансът да се случи е едно на милион, но пък затова си имаме книгите и филми, е това е влезеш в света на другия, който се представя за такъв, какъвто не е. Успях да съпреживея абсолютно всичко с Бритни и Алекс - от щастие и радост до напрежение и тъга. Имаше момент, в който се разтопих и това беше моментът, когато Алекс общуваше с болната сестра на Брит - Шели. Гангстер с добро сърце.

Винаги съм харесвала историите, в които героинята променя героя и го кара да бъде още по-добър, но и с него тя да преживее една промяна, правейки я по-уверена и готова да се наслади на живот, който нейният любим ще й разкрие, тъй като в повечето случаи винаги момичетата се оказват срамежливи и не поемащи рискове за по-динамичен живот. Този елемент присъстваще отново тук и аз се насладих максимално, проследявайки как Бритни и Алекс изкарват малко по малко своя истински образ един пред друг, а след това пред всички около тях.

През цялото време, докато четях си представях Алекс като Тайлър Поузи, а Бритни като Ашли Бенсън. Смятам, че са просто перфектни за тези образи, тъй като феновете на "Малки Сладки Лъжкини" и "Тийн Вълк" сме свикнали да ги виждаме в такива. А и без това ги обожавам като двойка, а това че преди ги използвах за мой fanfiction събуди още по-голямо чувство на сантименталност и обич спрямо тях.

Краят беше просто всичко, което исках да стане... Даже пуснах няколко сълзички от щастие. Отново повтарям - прекрасна история с една естествена любов, докосваща сърцата на всяко едно момиче, мечтаещо за подобен романс. 4,5 от 5 звезди.

"13 причини Защо" от Джей Ашър

Тъй като сега съм потънала в апатия и единствените неща, които правя са да мрънкам и да критикувам постоянно и да проявявам огромно безразличие към заобикалящата ме среда, ето как ми дойде идеята да напиша ревю за тази сладка книжка, в която мога излея цялата си злоба (разбира се, без да прекалявам). Прочетох я преди две години и още не мога да се отърся от това чувство на погнуса. Мда, звучи ви доста пресилено, но е така. През целия процес на четене си мислех кога ще свърши най-накрая тази абсурдна история.

Става дума за тийнейджъра Клей, който един ден получава мистериозен пакет. Оказва се, че получава касети от момичето, което се е самоубило преди няколко седмици и момичето, в което той е бил влюбен до уши - Хана Бейкър. Хана е записала тези касети, за да обясни на тринадесет човека своите тринадесет причини, които са я подтикнали да посегне на живота си.

Имах доста големи очаквания за книгата. Мислех си, че ще бъдат някакви наистина сериозни причини, а това нейното не бяха дори причини, а извинения само и само да начешат крастата на бушуващите й хормони. Сега се пригответе за мой личен анализ...

Тези, които са прочели книгата, предполагам са се досетили за това, че да кажем главната причина за самоубийството на Хана е заради репутацията й, която още от началото на първата й година в гимназията не е никак добра. Със слухове нейните връстници я поддържат да си остане такава, от което тя се депресира наистина много, но не смятам, че тя е направила някаква крачка и въобще да е показала нещо, с което да си проличи, че иска да промени всичко. Най-мразя слабите герои, които не знаят да правят нищо друго освен да се оплакват, да се възприемат като истинска жертва и да не правят нищо по въпроса, защото всеки е срещу тях. Хана Бейкър е от тези герои. През цялото време тя само се опитва да намекне (силно казано) за нейните проблеми, но как да стане... Още повече, че това да искаш да се самоубиеш и да смееш да обвиняваш хората, защото си взел някаква си шега прекалено сериозно, защото той ти бил откраднал някакви си картички, защото си прекалено глупава и наивна да вярваш на всекиго и най-вече защото не си взела нужните мерки и не си направила това, което трябва, за да се чувстваш безопасно у вас. Това е само малка част от цялата картинка. Бих могла да изредя всички тези тринадесет причини и да напиша тяхното решение и какво бих направила аз в такъв случай, но предпочитам да не го правя, за да не издавам абсолютно всичко, а и не искам да развалям представите на хората, които смятат да я прочетат. Ако сте като мен, то значи това ще стане по-късно след като Клей получава касетите. :) Беше ми страшно досадно, когато четях гледната точка на Хана. Просто си я представях как говори с някакъв писклив хленчещ глас и с тон на драма кралицата, каквато е.

Все пак... някои хора биха намерили причините й за напълно основателни, имайки предвид колко лабилна може да бъде психиката на човек, а още повече в тези крехки години, когато репутацията в училище, гаджетата и купоните са водещи в списъка с най-важните неща за един млад човек. Както казах, намирам тези "причини" за оправдания. Горкият Клей дори не заслужава да бъде споменат в тези касети и щеше да е по-добре Хана да му беше написала писмо, в което да разкрие чувствата си. (Опа! Малък спойл, но да.)

Още едно от нещата, които не ми хареса в тази книга беше, че Джей Ашър не успя да ми предаде тази емоция от "голямото решение" на главната героиня. Независимо, че намирам причините за абсурдни, Ашър можеше да придаде по-голямо...желание от нейна страна? Представете си как отивате до хладилника, надявайки се да има нещо, което наистина много ви се яде, но го няма и ей така решавате да се самоубиете, защото го няма... Измислих страхотен пример, но се надявам, че сте хванали мисълта ми.

В крайна сметка можем да си извадим поука от цялата работа. А тя е, че трябва да внимаваме с кого отиваме да се срещаме на детска площадка, да знаем, че винаги зад облаците стои слънцето и че винаги може да се намери поне един човек, който да ни помогне в трудна ситуация било то родител, учител, приятел, психолог и т.н. Стига да искаме, можем винаги да променим това, което не ни харесва.
Още едно от малкото положителни неща на тази книга е, че те кара дълбоко да се замислиш за това какво можеш да причиниш на другите умишлено и не умишлено.
Също така идеята с касетите доста ми хареса, защото не е често срещана или поне аз не съм попадала на нещо подобно, така че присъждам 10 точки за оригиналност на Джей Ашър.
Почитатели на книгата и автора, не ме мразете. 2,5 от 5 звезди.

My Fictional Bookish Girl Squad

Здравееееййтее! Най-накрая реших да се завърна от нищото с един таг, за който много благодаря на Анна от Sciles Hobby Zone, защото си дойде тъкмо на мястото. Нямах възможност да пиша една седмица, тъй като бях на лагер, а и сега като дойде месец Август автоматично като всяка друга година се активизирам и общо взето се прибирам вкъщи само да ям и да спя. Вярвайте ми постоянно чувам проницаващият глас на септата от "Игра на тронове" - Shame! Нямам намерение да ви занимавам с глупостите си, така че по-добре да започваме.

1.Героиня, която ще те накара да излезеш навън, когато нямаш настроение:
Това определено е Лу от "Аз преди теб". Вече даже си ни представям да обикаляме около замъка до тях и е облякла чорапогащникът си на пчеличка.

2. Героиня, която ще е до теб в трудните ти моменти:
Тук отново бих сложила Лу, но за да не се повтаряме ще кажа Америка Сингър от поредицата "Изборът".

3. Героиня, на която можеш да довериш проблемите си и която винаги е готова да те изслуша:

Кейти Шуорц от поредицата "Лукс". Тези, които са чели книгите, ще знаят, че на нея може да се има доверие дори за най-потресаващите неща.

4. Героиня, която ще ти помага, когато се местиш:
Може би Каси от "Тайният кръг", защото ще направи някоя и друга магия за левитация. Не бих рискувала да кажа Кери тук.

5. Героиня, с която можеш да клюкарстваш:
Ди Блек ми се струва най-достойна за тази графа. Идлин Шрийв също смятам за подходяща. С тях определено няма да мога да се надприказвам.

6. Героиня, с която да отидеш на почивка:
Марго Рот Шпигелман. Ще се доверя на дестинациите за нея, защото има доста набито око за хубави местенца.

7. Героиня, с която ще ти е удобно дори и да не си говорите през цялото време:
Може би това ще да е голямата лъжкиня Кадънс Синклер. Нямам против да седим на плажа в Бийчууд, излежавайки се на шезлонг под горещото слънце. И без това не искам да ме излъже нещо.

8. Героиня, която винаги е готова за нови приключения:Одън от "Заедно на път". Бихме могли да грабнем колелата и да отпрашим.

9. Героиня, която ще излъжи в напрегнат момент само за да те спаси:
Героинята от "Гневът и зората" - Шахризад. Изключително нахакана, дръзка и самоуверена личност, която мисля че няма да се затрудни да каже лъжа, тъй като вече е свикнала.

10. Героиня, която ще ти помага да учиш:
Като повечето направили този таг и аз ще кажа тук Хърмаяни Грейнджър. Мисля, че не е нужно да обяснявам защо. 

Отново благодаря много за тага, ще гледам да си бъда редовна, както преди тук и също така, който иска да направи тага да се чувства поканен. 

"Гневът и зората" от Рене Ахдие

Най-накрая дойде моментът да удостоя тази прекрасна книга с ревю. Рене Ахдие е свършила страхотна работа, защото ме накара да се влюбя в "Гневът и зората" още в началото и с всяка следваща страница осъзнавах, че това е книгата, която ми трябваше от доста време. Съдържа всичко, което е достатъчно да ме остави с доооста добро впечатление, а именно - лек, приятен и увличащ стил на писане, добре изградени герои с ясни цели и с принос към цялата история, независимо дали е добър или лош, без впускане на хиляди обяснения за заобикалящата среда и най-вече без лигави любови. А това, че се докосваме до арабската култура е още един плюс, тъй като я обожавам! Вече знам, че когато някой ме пита какво търся в една книга или какъв е идеалът ми за перфектната история, просто ще им кажа "Гневът и зората". Разбирам защо, като я проверявах в Goodreads и четях ревюта на други book blogger-и абсолютно всички мнения бяха положителни.

Историята ни отвежда в Близкия Изток, където младият владетел на Хорасан - Халид ибн Ал Рашид, който всяка вечер взима за съпруга различно момиче, а на следващата сутрин щом зората се покаже то бива убивано, като е увито копринено въже около врата й. Приятелката на Шахризад ал Хайзуран става жертва на това верижно убийство (уау, прозвуча като някой криминален роман), което я подтиква да отмъсти за нея и за всички жертви на жестокия халиф. Въоръжена с търпение и кураж, 16-годишната девойка става съпруга на Халид, като всяка вечер му разказва приказки и малко по малко се опитва да стигне до него, борейки се за живота си до настъпването на утрото, тъй като може да й се окаже последно.

Мисля че повечето са се досетили или поне са прочели, че в основата на цялата история стои историята за "Хиляда и една нощ", което прави книгата още по-интересна. Предполагам всички са останали впечатлени от Шахризад, която със своята сладкодумност, смелост и харизма си е спечелила доста фенове. Обожавам такива героини...нахакани, макар че понякога беше прекалено и "нахакаността" й се доближаваше до нахалност. Изказванията, които ще прочетете долу са достатъчни, за да ви убедят, че Шази не е от лесните, че винаги иска да постига, каквото иска и че тя, определено, е една борбена личност, с което тя ме вдъхновява още повече.

"- Значи искаш да хвърля Шази на вълците?

- Шази? - усмихна се още по-широко капитанът. - Честно казано, жал ми е за вълците."

"-Мога да си я представя как дръзва да предизвика кобра да я ухапе, като се кълне, че нейната отрова ще убие змията първа.

-И ще спечели – усмихна се Тарик.“

Разбира се, Ева-Мария няма да е Ева-Мария, ако не се влюби в героя, който върши зли деяния. Още от самото начало идеята за млад, красив и чудовищен владетел ми допадна, а с напредването на събитията се влюбвах все повече и повече на Халид и развиващата се връзка с Шахризад. Радвам се, че нещата не станаха веднага, а постепенно и с подходящо темпо, което кара читателя да се наслади максимално на случващото се. 

Ето че отново бях изненадана от развоя на нещата. Първоначално си помислих и останах с впечатление, че тук няма да присъства елемент на магията, но бум, ето я и нея, играеща много важна роля. Няма да отдавам прекалено голямо внимание на нея, защото рискувам да напиша спойлер и има шанс да си загубя доброто мнение за книгата, защото имах съвсем други очаквания, но пък от друга страна нямаше да се стане иначе. 

Второстепенните герои като Деспина, Джалал и Тарик също ми допаднаха. За Деспина не бях много сигурна дали е истинска приятелка на Шази и се радвам, че се оказа такава накрая. Доста често ми напомняше на Женя от поредицата "Гриша", а Тарик ми напомняше на Мал, защото имат доста общи качества и историите им горе-долу се препокриват. С разликата, че Тарик ми беше приятен в началото, а в края ми стана досаден. 

Не очаквах, че краят ще е такъв и съм наистина страаашно любопитна да разбера какво ще стане в следващата книга, така че, моля ви, моля ви, моля ви, побързайте! И като крайни думи за непрочелите я ще кажа само - ПРОЧЕТЕТЕ ПРОЧЕТЕТЕ ПРОЧЕТЕТЕ! Няма да съжалявате! 5 от 5 звезди.

„Когато бях малко момче, майка ми казваше, че едно от най-хубавите неща в живота е да знаеш, че историята ти все още не е приключила. Нашата история може и да е стигнала до края си, но твоята история все още не е разказана.

Направи я такава, че да е достойна за теб.“

"Аз преди теб" от Джоджо Мойс

Връщам времето назад, когато за пръв път преди една или две години видях "Аз преди теб" в книжарниците. Със своите глупави предразсъдъци, вземайки под внимание заглавието, веднага реших, че това няма да бъде книга, която някога ще прочета само и само, защото я помислих за поредното, изпълнено с клишета, лигаво, любовно романче. Колко повърхностно от моя страна... Сега, когато книгата доби още повече популярност и още повече за филмовата адаптация с Емилия Кларк и Сам Клафлин (обожавам ги!) реших, че може би ще си струва четенето, имайки предвид положителното мнение на повечето в book blogger-ското общество. "По-добре късно, отколкото никога!" са казали хората и са абсолютно прави, защото този роман не е поредното клиширано лигаво любовно романче, а напротив... Изключително много се радвам, че се докоснах до прекрасната история на Лу и Уил, а това че съм я прочела чак сега, не ми се струва вече чак толкова фатално, защото вярвам, че нямаше да я възприема по същия начин, ако я бях прочела преди една или две години.

Първо искам да отбележа, че обожавам корицата. Не знам на кое се дължи повече. На красивата гледка, на добре съчетаните цветове, този красив нюанс на червеното, на хубавия шрифт... Вдъхва ми някакво спокойствие.

Представете си две крайности. Единият край е Луиза Кларк - 26-годишна, жизнерадостна по природа, социална и добросърдечна млада дама, която е съкратена от любимата си работа като сервитьорка, а с парите тя помага на многобройните членове на семейството си да се издържат финансово. След доста несполучливи опити да си намери нова тя попада на обявата, в която гласи, че се търси асистент за човек с увреждания срещу добро заплащане, както е написано на гърба на книгата. Така тя попада на другата крайност - Уил Трейнър - квадриплегик, който преди моторната катастрофа, приковала го към инвалидна количка, се е наслаждавал на живота си на пълни обороти. Рязката промяна в динамичния му живот води до необщителност, монотонност и песимистичност. С влизането на Луиза в дома на Уил се започва началото на една промяна във възгледите на двамата герои.

Луиза Кларк ме спечели още в първите страници. Нейната гледна точка беше приятна, ненатоварваща за четене и забавна. Непохватността й и човечността й са още качества, които ми се харесаха още повече и ме карат да искам да поседнем в "Кифличката" на чаша чай, приказвайки си за посетителите, модата и всичко останало. Вярвам, че нейната упоритост, вложена да покаже на Уил, че животът може да е прекрасен без значение дали си в инвалидна количка или не, е оценена от останалите читатели и най-малкото са били вдъхновени от нея.

"Изглежда с Уил бяхме намерили начин да се търпим взаимно. Състоеше се предимно в това той да е груб с мен, а аз да му го връщам от време на време...Той ме ругаеше и ме наричаше "досадница", а аз му предлагах да опита без тази "досадница", пък да видим как ще се справя."

Промяната в Уил, чиято саркастичност и приключенски дух ме впечатлиха доста, беше също толкова неотразима, колкото тази на Лу, която вдъхва повече живот в неговото ежедневие. Това че и двамата започват да виждат света по съвсем друг начин и все пак запазвайки качеството упоритост, непрестанно преследване на цели и отстояване на мнение.

Макар късно, тяхната любов се усеща още преди двамата да са го осъзнали. Мога да поздравя Джоджо Мойс за това произведение, в което докосването на ръцете е описано толкова невинно, чисто, интимно и красиво.

Няма как да не споменем и второстепенните герои като Трина - сестрата на Лу и Нейтън, които също са не по-малко впечатляващи от Уил и Луиза. Човек може да си мечтае за тяхната подкрепа, която оказват. За съжаление не мога да кажа същото за кречеталото Патрик, който още след няколко реда ми беше станал ужасно досаден.

Страшно съм щастлива, че прочетох тази невероятна история и макар, че не се сдържах и отидох да гледам филма преди да свърша книгата, не ми попречи да остана без думи заради края. Фактът, че филмът се придържа максимално към оригиналната история ме радва още повече, актьорите са перфектно подбрани и само мога да кажа, че ще се добера възможно най-бързо до продължението и че чакам с нетърпение за втората част на голям екран. 4,5 от 5.

"Обсидиан" от Дженифър Л. Арментраут

Абсолютен срам е, че чак сега пиша ревю, но в последно време съм изпаднала в такава меланхолия и просто не бях в настроение да пиша за която и да е книга. Идеята беше да дочета "Аз преди теб" и "Синдер", но повече не можех да се чувствам гузно и реших да предприема нещо.

Както виждате вече, избраната книга е "Обсидиан", за която преди да прочета, имах съвсем други представи. Нито една от представите ми не се доближаваше и мааалко до истинския сюжет. Едно от предположенията ми беше, че красавецът на корицата се казва Обсидиан...Мда, нямах си и на идея, че е природно, вулканично стъкло, както пише в интернет.

Майката на Кейти Шуорц решава да се преместят от Флорида в Западна Вирджиния, за да започнат ново начало. Разбира се, Кейти, тийнйджърка, book blogger-ка (хмм...) не е доволна от този факт. Деймън и Ди Блек - брат и сестра близнаци са нейните нови съседи. Деймън - ужасно арогантен, досаден и в същото време с визия на супермодел, а Ди - жизнерадостна, приятелски настроена и също толкова добре изглеждаща. Кейти и Ди се сприятеляват, но новопристигналата си е наумила да стои далеч от брата на своята нова приятелка заради гореспоменатите причини. Докато един ден не се случва нещо, което ще промени живота й.

Както повечето, които са ревюирали книгата, така и аз съм на мнението, че тази книга е клиширана и че си прилича със "Здрач", но... тя ми достави огромно удоволствие да я чета и колкото и да ми беше явно за повечето неща, Дженифър Арментраут е свършила чудесна работа, защото докара тръпката за тези така предвидени неща. Няма да ви издавам какво ще се случи. Само една думичка... паранормално.

Самата идея ми харесва много, тъй като не е често срещана, а образите са наистина добре измислени и оригинални. Арментраут представя Питърсбърг като едно наистина уютно, спокойно и не чак толкова преливащо с народ местенце, което на мен супер много ми допада и ми се щеше просто да бъда там и да хапна с героите в онова крайпътно заведение, ако не се лъжа, книгата не е у мен и не мога дори да проверя дали е споменато в първата.

Колкото и  да ми харесва играта на Деймън като лошото момче в някои моменти нистина прекаляваше с отношението си спрямо Кейти, а тогава ми се щеше да й ударя един шамар, защото и тя не беше по-малко дразнеща, а това че сама си противоречеше беше още по-дразнещо. Дори в моите очи тя изглеждаше точно като някое малко котенце, а какво остава за готиния й съсед.

Четенето наистина си заслужава и ако първата ви се е сторила банална, повярвайте ми по-нататък няма нищо общо с това, което става в началото, не е запълнена с клишета, а Здрачевото настроение на авторката очевидно е намаляло в следващите книги, така че смело напред и сами ще се уверите, че си е струвало. 4,5 от 5.

"Падение и подем" от Лий Бардуго

Дори дни след като съм прочела "Падение и подем" и като се върна към нея, се чувствам отново толкова празна, както като я прочетох. Това третата и последна , за съжаление на всички фенове на "Гриша", от поредицата, която ще ви накара да почувствате адреналина, покачвайки се с всяка следваща дума, независимо дали се случва нещо вълнуващо (не че всичко не е вълнуващо, но да, разбрахте ме.), която с края си може да ви задоволи, но може и да ви разочарова, но задължително ще пророните поне една сълза и преди всичко ще си кажете "Мразя те и те обичам, Лий Бардуго!".

Някъде из тунелите под земята Алина се опитва да събере сили. Подкрепена от своята малка армия, тя е готова да започне търсенето на третата муска, която ще й помогне в битката за унищожаването на Долината на смъртната сянка и побеждаването на Тъмнейший, който управлява Равка.

Определено "Падение и подем" е най-добрата от цялата поредица, тъй като тук забелязах и не само аз, че има доста подобрения във всяко отношение. Има повече описание, Бардуго е акцентирала и върху връзката на Алина с Мал и останалите гришанци от армията й, има повече моменти от тези, които те карат да настръхнеш какво ще стане на следващата страница. И все пак "Престол и щурм" си ми остава най-най.

Тук Алина е взела връхната точка на решителността си, от което мога само да се радвам. Също така не хленчеше много. И с това Санктя Алина много ме плашеше, особено накрая.
За Мал също мога да кажа, че съм доволна, защото не беше така лигав, както в "Престол и щурм" и даже ми стана симпатичен за момент, но вътрешно отново не мога да го дишам.
Толя и Тамар продължават да показват своята лоялност, което ме кара още повече да ги заобичам, а също и останалите второстепенни герои, които са доизградени и сякаш Лий още повече задълбочи привързаността ми към тях и нарочно реши да бъде в последната книга, за да ми бъде като някакво сбогуване в драма филм. Толкова много ми се искаше просто да седя с всички тях край огъня на някоя полянка през нощта в Равка, да пием квас и да си приказваме и deep-ваме за живота.
С Тъмнейший е абсолютно същото, а когато двамата с Алина се посещаваха ей така изведнъж, съвсем "ненадейно" и държанието ми все едно са яли, пили и веселили заедно 7 дни и нощи ми беше изключително комично, защото почваха да провеждат и едни разговори...
И най-накрая, но не по важност, а за да вметна, че това е възможно най-добрият изграден мъжки образ във всички книги, които съм чела, а именно - Николай Ланцов. Обичам го този човек. И в тази част той не остава по-назад със случващото се, а даже напротив. Неговото чувство за хумор и обаятелност не остават по-назад и отново ще си позволя да напиша неговите "изцепки":

"-Човек никога не знае - отвърна Николай. -Напоследък бях доста зает. Нищо чудно да съм подготвил още някоя изненада за Тъмнейший.

-Кажи ми, моля те, че имаш намерение да се маскираш като волкра и да изскочиш от тортата.

-Ех, ти направо провали изненадата. - Той се оттласна от перилата. - Сега се налага да ни прекарам през границата."

"-Страхотно. Вражеска територия. Сега вече се успокоих!

-Тук съм в свои води - смигна ми Николай. После закрачи по палубата, подсвирквайки си фалшиво позната мелодия."

"-Как успява с всичко?!

-Искате ли да научите каква е моята тайна? - внезапно се обади иззад гърба ни Николай. (...) Той се наведе помежду ни и завъртя глава. -Имам много пари - прошепна високо. Завъртях очи. -Не, наистина - настоя той - Много пари."

Нека не продължавам, защото ако трябва да сме честни бих изкарала всичко, което се отнася за Николай. Искрено се смях.

Фаталният край ме остави тоолкова празна, както не се бях чувствала скоро. (Май за последно беше като прочетох "Изборът" преди месец и нещо... СКОРО). Наистина didn't see that coming. Бях чела, че е наистина гадничък, някои казваха, че е разочароващ. Мен ме разочарова заради друга причина, защото за момент си помислих, че ще има хубав завършек за ship-а ми и бях прочела неправилните редове от края още преди да свърша книгата и бях толкова щастлива, даже пророних сълзи от радост и след всичко, което стана, завърших плачеща за всичко на ъгъла на леглото ми...Сърцето ми, чувствата ми...Получих още една травма от книга. Thank you, Leigh Bardugo.

Нямам думи за "Гриша". Ще кажа, че няма да сбъркате, ако я прочетете и ще ви пожелая успех с преодоляването на края на тази история, изпълнена с приключения, любов, приятелство, смях заради моя любим Николай и доста епични моменти.

"Гордост и предразсъдъци" от Джейн Остин

Супер много се дразня, защото тъкмо започнах да влизам отново в ритъм с ревютата и отново училището ще ми почука на вратата и ще ми каже за допълнително оформяне на оценки... Ха.Ха. Нямам намерение да ви дрънкам повече за тъпото ми ежедневие, а ще ви занимавам с романтиката на Елизабет и Фицуилям и непростимата ми любов към Джейн Остин и нейния стил на писане.

Действието в "Гордост и предразсъдъци" се развива в Южна Англия, като се започва в имението Лонгборн, чиито собственици са господин и госпожа Бенет и техните пет дъщери - Джейн, Елизабет, Лидия, Кити и Мери, които се водят като примери за дребната аристокрация. Една есен до тях се настанява младият господин Бингли. С неговото идване започва цяла редица от събития, които формират тази страхотна и незабравима класика.

Обожавам Джейн Остин, защото нейният стил на писане е повече от безупречен. Героите са с абсолютно добре изградени черти и образи, няма никакви plot holes, а умелата ръка на Остин те пренася в средата на развитието. За нито един момент не съм се отегчавала, защото действието си върви с подходяща скорост, ако мога да се изразя така, а и случващото се наистина интригува читателя.

Както на повече фенове на книгата, така и на мен Елизабет и Дарси са ми любими герои, а също и бащата на Лизи, защото не само че е моят идеал за баща - подкрепящ, грижовен и не толкова прекланящ се пред хорското мнение и етикет, но и защото много ми напомня за моя, който е пооочти едно към едно с него.

"Мъчителна дилема стои пред тебе, Елизабет. От днес нататък ти ставаш чужда за един от родителите си…Майка ти не желае да те види, ако не се омъжиш за мистър Колинс, аз пък не искам да те зная, ако се омъжиш за него."

Елизабет Бенет е една индивидуална личност, която не се подчинява на принципи и стандарти, жена със силен характер, а това че винаги е толкова пряма, с чувство за хумор и държание от сорта на "аз съм над тези неща" ме кара да я заобичам още повече. Моментите им с Фицуилям, когато си разменят хапливи и остроумни коментари, са ми толкова любими и забавни, че като ги четях ми се искаше да ги хвана за главите и да ги притисна един към друг, крещейки "now kiss, now kiss, now kiss".
Дарси, пък, с неговото първоначално държание на "вие сте от простолюдието, не заслужавате да живеете, аз съм Бог, нивото ми е много над вашето" (разбира се, позволих си да преувелича тук), много ми напомняше на ученик от "Слидерин". В началото ми беше наистина антипатичен, за което мога да поздравя Джейн Остин, защото е рядко да мразя герои, а после да ги заобичам истински. Обожавам как той от горделив, арогантен и високомерен човек се показа като отчаяно влюбен и грижовен господин.

„Залюбих те заради живия ти ум.“

„Момичетата мечтаят или да се омъжат, или да се влюбят нещастно. То е нещо, за което да мислиш, което те отличава от другарките ти.“

„Недей заради един определен човек да изменяш на представите си за морал и почтеност и не се мъчи да убеждаваш и себе си, и мене, че егоизмът бил проява на благоразумие, а безразличието към последствията – гаранция за щастие.“

„Не съм изискана госпожица, решила да ви разиграва, а разумно същество, което ви казва самата истина!"

По принцип не съм голям фен на романтичните и лигави романчета, но това е доооста далеч от лигав романтичен роман. Остин ни показва и грубата реалност по онова време, което бях описала в ревюто ми на "Брулени хълмове" на Емили Бронте, макар че Остин е ТОП и по мое мнение е над сестрите Бронте и въобще тя е Lord of the Classics. Та във времето, което споменах, главното е забранени любови, бракове по сметка, мнооого предразсъдъци и все пак доста добро време, защото хората са можели да обръщат повече внимание на изкуството във всякаква форма, но разбира се, основата на всичко са стандарти и принципи.
Въпреки измяната на поколенията, някои неща просто не се променят и още може да намерим сходни случки с тогавашните. 5 от 5.

"Брулени хълмове" на Емили Бронте

Тъй като досега бях на вълна "young adult", реших малко да разнообразя и да споделя мнение за книги от другият ми най-любим жанр, а именно - световната класика и ако трябва да сме по-конкретни - английската литература. Най-известни английски автори са Джейн Остин, сестрите Емили и Шарлот Бронте и Томас Харди. За откриване на сезона на класическата вълна започвам с "Брулени хълмове".

Съдържанието на книгата е формулирано като разказ, разказан от икономката Нели Дийн на новият наемател господин Локууд на имението "Тръшкрос Грейндж".
Действието се развива в Англия, графство Йоркшир, главно в именията "Тръшкрос Грейндж" и "Брулени хълмове". Нели Дийн ни връща 30 години назад, когато покойният собственик на "Брулени хълмове" - господин Ърншоу е довел бездомното мургаво момченце, което по-късно кръщават Хийтклиф. Дъщерята на господаря и малкото момче израстват заедно, влюбени един в друг, но поради стечение на обстоятелствата Хийтлиф е принуден да замине, а Катрин(дъщерята) от мъка се омъжва за съседа си Едгар Линтън. След години Хийтклиф се завръща...

Формирането на тази увлекателна история като разказ, написан от изкусната ръка на Емили Бронте, те въвлича във времето на една истинска и забранена любов, време, в което хората са били съдени според мястото им в обществото, време, изпъленено с доста предразсъдъци и бракове по сметка. Макар това време да е било доста отдавна, смея да твърдя, че някои неща просто не се променят.

Бронте ни представя героите си със своите добри и лоши черти, а именно това ни кара да ги заобичаме още повече. Катрин със своето детинско поведение, Хийтклиф със своята омраза.

Прочела съм доста мнения за книгата, предимно отрицателни заради "насилието" и "необоснованите омраза и отмъщение". За насилието има доста примери, за които всеки, който живее в 21ви век ще се досети на мига, а зад "необоснаваните омраза и отмъщение" стои едно разбито сърце. По света има всякакви хора, а Бронте ни ги показва с всичките им недостатъци и реални сведения. Показва ни още, че човек винаги може да сгреши и че с предс
тавите си за правилни решения, може да доведем до нечие злощастие. Последствията от думите на хората, които най-много обичаме, може да са фатални и да ни превърнат в нещо, което е наша пълна противоположност.

"От каквото и да са направени душите, моята и неговата са едни и същи"

Накрая въпреки че повечето читатели са разочаровани от развоя на събитията, аз, лично, съм доволна, че не е от сладникавите и почти винаги "явни" и за сметка на загубената любов, се завързва една нова още по-хубава от старата.

Смятам, че всеки трябва да прочете поне една книга от незабравимите световни класики, защото явно, че си има причина да бъдат незабравими и световни. Освен, че човек ще сложи едно красиво произведение към библиотеката си, но и ще бъде запознат с тогавашните привички и недостатъци на обществото. Филмовата адаптация също е доста добре направена, актьорската игра е повече от отлична!

На тази страхотна класика давам 4,5 от 5 звезди.

"Дъщерята на жрицата" от Лине Кобербьол

"Дъщерята на жрицата" е първата книга от детската фентъзи поредица "Жрицата на срама". Именно тази поредица ме тласна към читателската ми кариера. Бях на 10 години, когато с майка ми отидохме в "Хеликон" и съвсем случайно попаднахме на нея. Сега, когато погледна назад, знам че не съм сгрешила с избора.

Дина Тонере - 10-годишно момиченце, което е наследило от майката си дарът на срама, който й позволява да погледне в най-съкровените моменти на хората, от които те се срамуват и да ги накара наистина да се засрамят. За Дина това е като проклятие, заради което живее в изолация и презрение. Един ден майка й е повикана в крепостта Дунарк, за да разкрие извършителя на убийството на краля, бременната му снаха и четиригодишния му внук, за което главен заподозрян е по-малкият син на убитият крал. Дина трябва да реши - да загърби истината или да приеме своята дарба и да помогне на майка си, която по заповед на новият граф Дракан, може да бъде хвърлена на кръвожадните дракони в замъка.

Страшно се вълнувам, затова че най-накрая пиша ревю за сигурно една от най-любимите ми поредици. Макар обема си от 213 страници, "Дъщерята на жрицата" ще ви отнесе в един свят, в който проблеми от политическа гледна точка са смесени с фантазии. Ще допълня, че тук няма никаква романтика, което само може да задълбочи вниманието ви около цялата мистерия, разиграваща се в поредицата. Естествено малко по малко всичко си идва на мястото. Може да се каже, че това е някаква детска версия на "Игра на тронове". Бях толкова зарибена, че започнах да си правя някакви измислени карти и рисунки на Дунарк, Липовата къща, костюмите на героите.

Лине Кобербьол много прецизно е създала света и героите. Те не са идеализирани, а още по-хубавото е, че човек може наистина да намрази и да заобича Дракан, стига да е от хората като мен, които обожават герои като него. Сюжетът е наистина завладяващ, а самата идея на авторката наистина ме хвана от самото начало. Книгата ме държа в доста голямо напрежение какво ще се случи в следващата глава. Имайки предвид, че съм била по-малка и съм изживявала нещата още по-пресилено, като се замисля и сега бих ги изживяла по-почти същия начин, само че вече ще мога да предвиждам какво би могло да се случи, тъй като съм се начела и започват да ми се въртят всякакви продължения и идеи за предстоящото.

Ако трябва да говорим за любими герои, то след Дина и Дракан, веднага идва Никодемус, чиито качества като доброта, честност, жертвоготовност и  на добър приятел, наистина ме заплениха. Него най-много оприличавах като принц Каспиан от "Хрониките на Нарния", защото може да се каже, че имат горе-долу еднакви съдби. Даже ако не се лъжа, Нико ми беше станал crush.

Поредицата "Жрицата на срама" е идеална за младите читатели, особено ако трябва да ги вкара в света на фентъзито. Макар употребата на някои "мръсни" думи, предвид, че е обозначена като детска книжка, съм напълно сигурна, че ще се хареса на младата аудитория, а и на каквато и възраст да е човекът, който иска да я прочете, гарантирам че ще му допадне, защото е и бързо и леко четиво.

Вчера дори гледах филмовата адаптация на книгата, която е излязла миналата година и когато чух за пръв път преди две години наистина много се зарадвах. Героите са наистина много добре подбрани, а Никодемус и Дракан (отляво на дясно) са още по-големи bae-та.

A-Z Bookish Survey

Дойде време за следващия таг, който си бях набелязала преди няколко дни, а ето че бях тагната от Анна (Стайлс), за което съм много благодарна! Тагът се казва A-Z Bookish Survey.

1. A като Author: Автор, от който имаш най-много книги:

Споменавала съм в предишни ревюта, че библиотеката ми не е от най-големите и както се казва бавно, но славно се трупа. Варират най-различни автори, но пък най-много имам от Дж.К. Роулинг - "Хари Потър", Дженифър Л. Арментраут - "Лукс" и Кийра Кас - "Изборът". 

2. B като Best: Най-доброто продължение някога:

"Наследницата" и "Короната" - продължението на "Изборът". Вярвам, че и за в бъдеще ще сложа и "The Cursed Child"... Роулинг, все пак.

3. C като Currently reading: Коя книга четеш в момента:

"Хари Потър и Орденът на феникса" и "Падение и подем".

4. D като Drink of Choice While Reading: Коя е любимата ти напитка докато четеш:

По принцип докато чета не обичам да се разсейвам с ядене и пиене, но няма как да не спомена моята любима Coca-Cola.

5. E като E-reader or Physical Book?: Предпочиташ да четеш книги на хартиен носител или електронни книги:

Разбира се, че на хартиен носител, което е причината да не съм прочела толкова книги досега.

6. F като Fiction: С кой герой от книга би излизал/а в гимназията:

Иска ли питане...Драко Малфой. Другите двама, които имат почти същия шанс да излизат с моя милост са Деймън Блек от поредицата "Лукс" и Николай Ланцов от поредицата "Гриша".

7. G като Glad you gave this book a chance: На коя книга си доволен/а, че си дал/а шанс:

"Алена кралица" от Виктория Айвярд.

8. H като Hidden Jem Book: Коя книга за теб е като истинско бижу:

"Да убиеш присмехулник" от Харпър Ли. Както споменах в ревюто си, атмосферата е изключително уютна и ме кара да си спомням за страхотно ми и безгрижно детство. А и беше наистина лека, въпреки сериозните теми, които засяга.

9.I като Important: Важен момент в живота ти на читател:

Първата поредица, която прочетох е "Жрицата на срама". За жалост сега не е толкова популярна, но ви гарантирам, че ще се влюбите! Авторката е същатата, която е написала "W.I.T.C.H.". В близкото бъдеще ще напиша ревю за нея.

10. J като Just finished: Книга, която току-що си приключил/а:

Отново "Алена кралица".

11. K като Kinds of Books You Won’t Read: Какви литературни жанрове не четеш:

Също като Анна ще се определя като "всеядна". Независимо какъв жанр е, ако ми е хванало окото, то тя моментално попада в списъка за задължително прочитане.

12. L като Longest Book You’ve Read: Коя е най-дългата книга, която си чела:

За момента май е "Хари Потър и Огненият бокал".

13. M като Major Book Hangover Because Of: Коя книга ти е дала усещане за свръх доза:

"Заедно на път" на Сара Десен. Когато четях книгата бях изключително щастлива, а историята ми придаваше толкова приятни емоции.

14. N като Number of Bookcase You Own: Колко библиотеки за книги имаш:

Само една огромна етажерка, която вече е пълна с два рафта и половина. Доста е широчка.

15. O като One Book You Might Have Read Multiple Times: Има ли книга, която си чел/а повече от веднъж:

Не, но скоро смятам да препрочета "Училище за лоши момичета" от Елиът Шрифер. Поредният опит, но дано поне да бъде успешен.

16. P като Preferred Place To Read: Къде обичаш да четеш:

Мога да чета навсякъде, но най-приятно ми се струва у дома или в морската градина на някое тихо местенце. 

17. Q като Quote that inspires you/give you all the feels from a book you’ve read: Цитат от книга, който те вдъхновява:

Цитатът е от "Да убиеш присмехулник"

- Сине, аз ти казах, че дори и да не беше излязъл от кожата си тогава, пак щях да те накарам да й четеш. Исках да разбереш нещо от нея, исках да видиш какво означава истинска храброст и да не мислиш, че човек е храбър само когато има оръжие в ръка. Истински кураж е когато знаеш, че си победен преди да започнеш, но въпреки това започваш и продължаваш, независимо от всичко."

18. R като Reading Regret: За какво съжаляваш като читател:

Че има толкова много книги, които са издадени и ще бъдат издадени, а на мен и на много други няма да им стигне цял един живот да ги прочетат.

19. S като Series You Started And Need To Finish (all books are out in series): Коя завършена поредица искаш да прочетеш до края:

"Лунните хроники", "Друговремец"(за нея не съм много сигурна, че е завършена), "Академия за вампири" и "Хрониките на Нарния"

20. T като Three of Your All-Time Favorite Books: Кажи твоите три най-любими книги:

Хаха, забавно...

21.U като Unapologetic Fangirl for: Непростим фен на...

"Хари Потър"... тази поредица е наркотик.

22. V като Very Excited For This Release More Than All The Others: Коя е книгата, чието излизане очакваш с нетърпение:

"The Cursed Child"

23. W като Worst Bookish Habit: Кой е най-лошият ти книжен навик:

Ха, нямам такъв. Пазя книгите си повече от очите си и изключително много се дразня, когато някой ги е омачкал и приличат на тоалетни хартии. Веднъж реших да направя компромис и дадох назаем книга на приятелка...Получих си я с жестоко огъната корица и половината беше залята...

24. X като X Marks The Spot: Start at the top left of your shelf and pick the 27th book:Посочи 27 книга на най-горния ти рафт започвайки от ляво надясно:

"Тайният кръг" от Л.Дж.Смит

25. Y като Your Latest Book Purchase: Коя е последната книга, която си купи:

"Хари Потър и Орденът на феникса"

26. Z като ZZZ-snatcher book (Last Book That Take You WAY Late): Коя е последната книга, която те е държала буден/а до късно:

"Престол и щурм" от Лий Бардуго.

Всеки който иска да се чувства свободен да направи тага.

"Алена кралица" от Виктория Айвярд

Бих искала да ви предупредя, ако сте тръгнали да четете "Алена кралица", пригответе се за разбити мечти и представи, неочаквани обрати и много екшън. Ще допълня, че само по това може да познаете наистина добрата книга, която ще ви докара до мозъчна травма...

Главната героиня Мер Бароу живее в свят, в който хората са разделени на две групи според цвета на кръвта им - Червени и Сребърни. Сребърните са елитът, висшите, мощните, а Червените - точно обратното. Семейството на Мер са Червени, от което следва, че са бедни и нямат много приходи. За да помогне на свой много добър приятел, Мер започва работа като прислуга на кралското семейство, като отива на огромно събитие, където тя ще има възможността да приложи уменията си на отличен крадец. На същото това шествие се случва нещо съвсем неочаквано за младото момиче.

Когато започнах да чета "Алена кралица" до първите 100 страници останах с ужасно лошо впечатление, което доста ме накара да се замисля, защото доста от приятелите ми са я оценили високо. За момент си помислих, че е тотална загуба на време. Веднага открих доста прилики с известни young adult поредици като "Гриша", "Разбий ме", "Изборът", "Дивергенти" и "Игрите на глада". Въпреки това нямаше как да се спра, за което изключително много се радвам сега, защото тази книга е уникална. За сметка на скучното начало Айвярд прави престоя на Мер при кралските особи изключително интересен и вълнуващ. След първите 100 страници абсолютно всичко се извърта. Постоянно си на нокти и се опитваш да отгатнеш какво ще се случи в следващия момент, но колкото и да си блъскате главите в стените, шансът е едно на милион. В книгата няма абсолютно нито един предсказуем момент, а с всяка следваща страница книгата се превръща в наркотик, а ти искаш още и още.

Разбира се, трябва да се вкара и малко романтика. Докато е в двореца най-приближените на Мер са принцовете Кал и Мейвън. Двамата са толкова еднакви и толкова различни. Кал - истинският идеал за следващия крал на Норта, Мейвън - внимателен и мил. Ясно е, че тук има любовен триъгълник, но историята далеч не опира до тяхната афера. Открих, че не само аз смятам кралицата за подобие на Церсей Ланистър от "Игра на тронове", а за кралят не знам какво да мисля, тъй като смятам, че и той си има добри и лоши черти. В момента, каквото и да мисля за краля, вече няма значение. Относно този огромен обрат в края на историята...Мислех си, че съм изпуснала поне две страници, защото нищо не ми се връзваше, докато накрая не се сетих за сентенцията, която общо взето ме тормозеше по време на четенето, защото усилено се мъчех да разбера каква ще е конспирацията - "Всеки може да предаде всеки.". Подобно на "Игра на тронове", никога не знаеш кой е умрял наистина.

Когато прочетох края се ядосах ужасно много и в същото време бях щастлива, затова че не се отказах да прочета книгата докрай. Ако не бях, щях да изтърва наистина много. Най ме е яд за този герой, за когото имах толкова надежди. Но именно това прави "Алена кралица" една от най-вълнуващите книги, които съм чела. Определено няма да съжалявате, ако решите да й дадете шанс. За съвършеното писане на Айвярд давам оценка 4,5 от 5.

"Короната" от Кийра Кас

Колкото и да не ми се иска...Това е последната книга от поредицата "Изборът". Вътрешно се надявам Кийра отново да се отметне, защото поначало трябваше да бъде трилогия, но ето ги "Наследницата" и "Короната". Дори в момента, като пиша ревюто изпитвам носталгия, затова как чаках две години подред да дойде месец Май и да излезе следващата. Няма да се впускам в такива драматични обяснения, така че минавам направо по същество.

Всичко започва от там, откъдето свърши "Наследницата". Случиха се неща, които доста повлияват на Иди и с това тя ме спечели още повече. Вижда се една по-зряла и по-отговорна Идлин, която със своя упорит характер постига доста. Разбира се, пътят не е лесен и чак тогава тя осъзнава малка част от това да управляваш цяла страна (Нищо не съм казала!).

Със сигурност може да се каже, че тази книга е по-емоционална от предната, тъй като младата бъдеща кралица минава през доста неща, които малко или много й повлияват. Самата тя не е толкова добре запозната със себе си и чувствата си, което е донякъде добре, защото първата любов, казват, е най-силна. Жалко че се усеща толкова късно, макар че се надявах на друго.

В ревюто на "Наследницата" споменах, че доста от читателите не са доволни от това, че Кийра не е вкарала малко повече описания на участниците. Да кажем, че положението тук се е подобрило, тъй като Идлин наистина взема на сериозно "Избора" и започва да общува по-често с момчетата и въобще държанието й спрямо тях също се е променило. Някои от тях наистина ми станаха симпатични, а и успях да ги запомня. Освен тях имаше и повече присъствие на Америка и Максън, които нямаше как да бъдат пропуснати. Тяхната любов е все така чиста и дълбока още от самото начало.

Макар и доста добрия замисъл на целия развой на нещата. Кас наистина е докарала всичко, както трябва, но някак си не ми се връзва. Още от самото начало си знаех, че ще има някакъв обрат. Тогава всичко стана много бързо за мен, аИди сама призна своите чувства, които ако човек бъде внимателен, от раз ще познае кой ще бъде следващият крал на Илеа. Не мога да кажа, че не я разбирам, защото в ревюто на предната книга написах, че аз също бих постъпила точно като нея във всяко едно отношение. Двете с нея бихме били Best Friends Goals. Бих се радвала на открити разговори с нея. Ах, мечти, мечти...
дали това, че си харесвах друг и че исках той да спечели, или пък че имах и друга теория как ще протече всичко...Не знам кое влияе повече на мнението ми.

Кийра Кас е създала една изключително интересна поредица, с която съм преживяла всякакви мигове. С две думи съпреживявах всичко, което е написано от ръката на тази надарена жена. Кас е създала нещо не толкова срещано в литературата, а историята е толкова запленяваща, че ще ви хване от първите страници. В никакъв случай няма да сгрешите, ако още утре отидете в най-близката книжарница и си купите книгите. Даже ще ви поздравя за ИЗБОРА. На "Короната" давам 4 от 5, а на цялата поредица, не 5, а 50.

"Наследницата" от Кийра Кас

Дами и господа, представям ви четвъртата книга от поредицата "Изборът", чието издаване за мен беше абсолютно изненадващо! Когато я видях за пръв път в книжарниците...мисля, че се влюбих...Това е възможно най-красивата за мен корица не само от цялата поредица, а изобщо! Но нека за момент да изключим съденето на книгата по корицата и поговорим малко за съдържанието, което далеч не беше лошо, а даже напротив. Действието на историята се случва в кралския дворец, 20 години след "Избора" на принц Максън, чиято първородна дъщеря - Идлин е разказвачът в книгата. За нейно нещастие, както тя казва, се е родила 7 минути преди своя брат-близнак Арън и понеже родителите й не са искали да оставят първородното си дете без титла са променили закона, от което следва че на Идлин се пада честта да бъде първата кралица на Илеа. Понеже народът отново негодува заради премахването на кастовата система, крал Максън решава, че моментът за още един "Избор".

Прочетох доста негативни мнения за книгата и най-вече за самата Идлин. Аз лично я смятам за доста интересна личност. Мисля, че имаме доста общи черти. Харесва ми нейната харизматичност, гордост, амбициозност, самочувствието й, което понякога наистина си показва, че е на високо ниво и темпераментността й. (И това че имаме общи хобита като рисуване на модели и това че всичко, което искаме, го искаме веднага) Обожавах моментите, когато си повтаря мантрата "Аз съм Идлин Шрийв и никой не е по-могъщ от мен.". Абсолютно едно към едно сме и колкото и да казват, че е прекалено егоистична и превзета, ако бях на нейно място щях да постъпя като нея. Разбира се, по-нататък в книгата се вижда как зад маската на "ледената кралица" стои едно не чак толкова уверено и сигурно в действията си момиче.

Радвам се, че Кийра Кас не е повторила историята на Максън и Америка и моКайл, Хенри и Ерик. В последствие разучих и другите. Още от първата поява на Кайл ми мина през ума, че той ще бъде включен и в бъдеще ще има вземане-даване. Той беше (и си остава!) фаворитът ми - умен, саркастичен и винаги реалист. Друг мъжки и вече второстепенен герой е Арън - близнакът на Иди. Пълната нейна противоположност и особено ми хареса как Кийра е актцентирала като че ли най много на отдадеността му към принцеса Камил.
же да се каже, че очаквах малко повече участие от тяхна страна в книгата. Друго нещо, на което обърнах внимание е липсата на чертите на участниците в "Избора". На доста голяма част от читателите им е било трудно да изградят образите им. Единствено бях запомнила

"Наследницата" като първите три книги от поредицата е написана по-изящен и майсторски начин, което прави историята на Идлин още по-увлекателна. Кийра Кас отново успя да направи край, от който веднага ти се иска да грабнеш следващата книга, което води до извода, че шансът да ви доскучее, докато четете, е минимален. На това страхотно продължение давам 4 от 5 звезди.

"Да убиеш присмехулник" от Харпър Ли

Действието в "Да убиеш присмехулник" се развива в Американския Юг в измисленото градче Мейкомб, Алабама. Там живеят шестгодишната Джин-Луиза Финч (Скаут), по-големият й брат Джеръми (Джем), баща им Атикус Финч, който е местният адвокат и тяхната чернокожа икономка Калпурния. Едно лято те се запознават и с Дил, който е на гости на леля си през ваканцията. Семейство Редли са техните съседи, за които често се носят слухове за психичноболният син - Бу. Дил проявява голям интерес към него и постоянно си правят опити да се доближат, колкото се може повече до тях. От там се започва с големите детски приключения и израстването на малките герои. Бащата на Скаут и Джем е назначен да поеме случая на чернокожият Том Робинсън, обвинен в изнасилване на дъщерята на един от най-бедните в града.

Получих книгата за петнадесетия ми рожден ден и ми е много на сърце, защото и без това я получих от специални за мен хора. Харпър Ли е създала шедьовър, който независимо на каква възраст е човек, може да научи много. Разказвачът на историята е самата Скаут, която макар крехката си възраст, научава доста неща, които нейните връстници се предполага да научат в далечното бъдеще. Увлекателното писане на Ли те пренася в малкото уютно градче и отново да се почувстваш дете. Аз лично почти през цялото време изпитвах носталгия, защото описаната атмосфера беше толкова приятна за възприемане и ми напомня толкова много на моето безгрижно детство.

Както на повечето читатели любим герой от романа е Атикус Финч, така и на мен. Ли е създала една директна личност, която винаги прави това, което смята за правилно, дори и да не бъде възприето от околните, както той мисли. Макар и вдовец, той е достатъчна опора за своите деца и ги е възпитал и възпитава отлично, винаги ги поучава и им дава ценни житейски уроци, които са полезни всекиму.

"Никога не можеш да разбереш един човек, докато не обмислиш нещата от неговата гледна точка."

"Изобщо Дил почна да ми дотяга с постоянното си мъкнене подир Джем. В началото на лятото ме помоли да се оженя за него и после веднага забрави. Загради ме, беляза ме като своя собственост, каза, че аз съм единственото момиче, което ще обича цял живот, после престана да ми обръща внимание. Набих го два пъти, но и това не помогна, а само го сближи още повече с Джем."

"Не, Джем, според мен има само един вид хора. Хора."

"Това, че са ни победили сто години преди да започнем борбата, не значи, че не трябва да опитаме да спечелим."

"Учителката откри, че съм грамотна и ме изгледа с леко отвращение."

"Преди да мога да живея с друг човек, трябва да се науча да живея със себе си."

"Има хора, които са толкова заети да мислят за другия свят, че не могат да се научат да живеят в този."

"Човек може да съди враговете си, но е по-разумно да ги опознае."

"Исках да разбереш нещо от нея, исках да видиш какво означава истинска храброст и да не мислиш, че човек е храбър, само когато има оръжие в ръка.

"Бих предпочел да стреляш по тенекиени кутии в задния двор, но зная, че ще почнеш да стреляш и по птици. Ако можеш да улучваш сойки, стреляй по тях, колкото искаш, но помни, че е грях да убиеш присмехулник

Присмехулниците са напълно безобидни и пеят, за да ни веселят. Те не ядат нищо от градините на хората, не си правят гнездата в плевните, само пеят от сърце за нас. Затова е грях да убиеш присмехулник."

Докато не дойдоха последните два цитата си нямах и на идея защо се казва "Да убиеш присмехулник". Всъщност цялата идея се разкрива чак накрая, но мисля, че и това стига. Малко се поувлякох с тези цитати, но всичко си заслужава да се прочете.

Харпър Ли е създала този роман със силно морално съобщение, което разкрива лошата реалност на тогавашното време, която, може да се каже, че важи и за настоящето. Доколкото знам "Да убиеш присмехулник" е включена в учебната програма в САЩ, от което се опасявам, че учениците не възприемат толкова сериозно написаното, което е наистина жалко. Според мен това е роман, който все някога трябва да се прочете поне веднъж. 4 от 5 звезди.
За последно само ще вметна, че има филмова адаптация, която също си струва гледането и абсолютно целият актьорски състав е дяволски добре подбран, особено Грегъри Пек, който играе Атикус, Четох интервю, в което актисата, която е взела ролята на Джин-Луиза, говори за връзката им с Пек и казва, че до неговата смърт все още се наричали "Атикус" и "Скаут". Разтапя ми се сърцето...