петък, 15 юли 2016 г.

"Аз преди теб" от Джоджо Мойс

Връщам времето назад, когато за пръв път преди една или две години видях "Аз преди теб" в книжарниците. Със своите глупави предразсъдъци, вземайки под внимание заглавието, веднага реших, че това няма да бъде книга, която някога ще прочета само и само, защото я помислих за поредното, изпълнено с клишета, лигаво, любовно романче. Колко повърхностно от моя страна... Сега, когато книгата доби още повече популярност и още повече за филмовата адаптация с Емилия Кларк и Сам Клафлин (обожавам ги!) реших, че може би ще си струва четенето, имайки предвид положителното мнение на повечето в book blogger-ското общество. "По-добре късно, отколкото никога!" са казали хората и са абсолютно прави, защото този роман не е поредното клиширано лигаво любовно романче, а напротив... Изключително много се радвам, че се докоснах до прекрасната история на Лу и Уил, а това че съм я прочела чак сега, не ми се струва вече чак толкова фатално, защото вярвам, че нямаше да я възприема по същия начин, ако я бях прочела преди една или две години.

Първо искам да отбележа, че обожавам корицата. Не знам на кое се дължи повече. На красивата гледка, на добре съчетаните цветове, този красив нюанс на червеното, на хубавия шрифт... Вдъхва ми някакво спокойствие.

Представете си две крайности. Единият край е Луиза Кларк - 26-годишна, жизнерадостна по природа, социална и добросърдечна млада дама, която е съкратена от любимата си работа като сервитьорка, а с парите тя помага на многобройните членове на семейството си да се издържат финансово. След доста несполучливи опити да си намери нова тя попада на обявата, в която гласи, че се търси асистент за човек с увреждания срещу добро заплащане, както е написано на гърба на книгата. Така тя попада на другата крайност - Уил Трейнър - квадриплегик, който преди моторната катастрофа, приковала го към инвалидна количка, се е наслаждавал на живота си на пълни обороти. Рязката промяна в динамичния му живот води до необщителност, монотонност и песимистичност. С влизането на Луиза в дома на Уил се започва началото на една промяна във възгледите на двамата герои.

Луиза Кларк ме спечели още в първите страници. Нейната гледна точка беше приятна, ненатоварваща за четене и забавна. Непохватността й и човечността й са още качества, които ми се харесаха още повече и ме карат да искам да поседнем в "Кифличката" на чаша чай, приказвайки си за посетителите, модата и всичко останало. Вярвам, че нейната упоритост, вложена да покаже на Уил, че животът може да е прекрасен без значение дали си в инвалидна количка или не, е оценена от останалите читатели и най-малкото са били вдъхновени от нея.

"Изглежда с Уил бяхме намерили начин да се търпим взаимно. Състоеше се предимно в това той да е груб с мен, а аз да му го връщам от време на време...Той ме ругаеше и ме наричаше "досадница", а аз му предлагах да опита без тази "досадница", пък да видим как ще се справя."

Промяната в Уил, чиято саркастичност и приключенски дух ме впечатлиха доста, беше също толкова неотразима, колкото тази на Лу, която вдъхва повече живот в неговото ежедневие. Това че и двамата започват да виждат света по съвсем друг начин и все пак запазвайки качеството упоритост, непрестанно преследване на цели и отстояване на мнение.

Макар късно, тяхната любов се усеща още преди двамата да са го осъзнали. Мога да поздравя Джоджо Мойс за това произведение, в което докосването на ръцете е описано толкова невинно, чисто, интимно и красиво.

Няма как да не споменем и второстепенните герои като Трина - сестрата на Лу и Нейтън, които също са не по-малко впечатляващи от Уил и Луиза. Човек може да си мечтае за тяхната подкрепа, която оказват. За съжаление не мога да кажа същото за кречеталото Патрик, който още след няколко реда ми беше станал ужасно досаден.

Страшно съм щастлива, че прочетох тази невероятна история и макар, че не се сдържах и отидох да гледам филма преди да свърша книгата, не ми попречи да остана без думи заради края. Фактът, че филмът се придържа максимално към оригиналната история ме радва още повече, актьорите са перфектно подбрани и само мога да кажа, че ще се добера възможно най-бързо до продължението и че чакам с нетърпение за втората част на голям екран. 4,5 от 5.

1 коментар :

  1. Много красиво ревю ♥ Браво ! Справила си се страхотно с извличането на всяка частичка от историята :) С нетърпение очаквам и аз да имам възможност да се докосна до нея ♥

    ОтговорИзтриване