"Обсидиан" от Дженифър Л. Арментраут

Абсолютен срам е, че чак сега пиша ревю, но в последно време съм изпаднала в такава меланхолия и просто не бях в настроение да пиша за която и да е книга. Идеята беше да дочета "Аз преди теб" и "Синдер", но повече не можех да се чувствам гузно и реших да предприема нещо.

Както виждате вече, избраната книга е "Обсидиан", за която преди да прочета, имах съвсем други представи. Нито една от представите ми не се доближаваше и мааалко до истинския сюжет. Едно от предположенията ми беше, че красавецът на корицата се казва Обсидиан...Мда, нямах си и на идея, че е природно, вулканично стъкло, както пише в интернет.

Майката на Кейти Шуорц решава да се преместят от Флорида в Западна Вирджиния, за да започнат ново начало. Разбира се, Кейти, тийнйджърка, book blogger-ка (хмм...) не е доволна от този факт. Деймън и Ди Блек - брат и сестра близнаци са нейните нови съседи. Деймън - ужасно арогантен, досаден и в същото време с визия на супермодел, а Ди - жизнерадостна, приятелски настроена и също толкова добре изглеждаща. Кейти и Ди се сприятеляват, но новопристигналата си е наумила да стои далеч от брата на своята нова приятелка заради гореспоменатите причини. Докато един ден не се случва нещо, което ще промени живота й.

Както повечето, които са ревюирали книгата, така и аз съм на мнението, че тази книга е клиширана и че си прилича със "Здрач", но... тя ми достави огромно удоволствие да я чета и колкото и да ми беше явно за повечето неща, Дженифър Арментраут е свършила чудесна работа, защото докара тръпката за тези така предвидени неща. Няма да ви издавам какво ще се случи. Само една думичка... паранормално.

Самата идея ми харесва много, тъй като не е често срещана, а образите са наистина добре измислени и оригинални. Арментраут представя Питърсбърг като едно наистина уютно, спокойно и не чак толкова преливащо с народ местенце, което на мен супер много ми допада и ми се щеше просто да бъда там и да хапна с героите в онова крайпътно заведение, ако не се лъжа, книгата не е у мен и не мога дори да проверя дали е споменато в първата.

Колкото и  да ми харесва играта на Деймън като лошото момче в някои моменти нистина прекаляваше с отношението си спрямо Кейти, а тогава ми се щеше да й ударя един шамар, защото и тя не беше по-малко дразнеща, а това че сама си противоречеше беше още по-дразнещо. Дори в моите очи тя изглеждаше точно като някое малко котенце, а какво остава за готиния й съсед.

Четенето наистина си заслужава и ако първата ви се е сторила банална, повярвайте ми по-нататък няма нищо общо с това, което става в началото, не е запълнена с клишета, а Здрачевото настроение на авторката очевидно е намаляло в следващите книги, така че смело напред и сами ще се уверите, че си е струвало. 4,5 от 5.