неделя, 26 юни 2016 г.

"Падение и подем" от Лий Бардуго

Дори дни след като съм прочела "Падение и подем" и като се върна към нея, се чувствам отново толкова празна, както като я прочетох. Това третата и последна , за съжаление на всички фенове на "Гриша", от поредицата, която ще ви накара да почувствате адреналина, покачвайки се с всяка следваща дума, независимо дали се случва нещо вълнуващо (не че всичко не е вълнуващо, но да, разбрахте ме.), която с края си може да ви задоволи, но може и да ви разочарова, но задължително ще пророните поне една сълза и преди всичко ще си кажете "Мразя те и те обичам, Лий Бардуго!".

Някъде из тунелите под земята Алина се опитва да събере сили. Подкрепена от своята малка армия, тя е готова да започне търсенето на третата муска, която ще й помогне в битката за унищожаването на Долината на смъртната сянка и побеждаването на Тъмнейший, който управлява Равка.

Определено "Падение и подем" е най-добрата от цялата поредица, тъй като тук забелязах и не само аз, че има доста подобрения във всяко отношение. Има повече описание, Бардуго е акцентирала и върху връзката на Алина с Мал и останалите гришанци от армията й, има повече моменти от тези, които те карат да настръхнеш какво ще стане на следващата страница. И все пак "Престол и щурм" си ми остава най-най.

Тук Алина е взела връхната точка на решителността си, от което мога само да се радвам. Също така не хленчеше много. И с това Санктя Алина много ме плашеше, особено накрая.
За Мал също мога да кажа, че съм доволна, защото не беше така лигав, както в "Престол и щурм" и даже ми стана симпатичен за момент, но вътрешно отново не мога да го дишам.
Толя и Тамар продължават да показват своята лоялност, което ме кара още повече да ги заобичам, а също и останалите второстепенни герои, които са доизградени и сякаш Лий още повече задълбочи привързаността ми към тях и нарочно реши да бъде в последната книга, за да ми бъде като някакво сбогуване в драма филм. Толкова много ми се искаше просто да седя с всички тях край огъня на някоя полянка през нощта в Равка, да пием квас и да си приказваме и deep-ваме за живота.
С Тъмнейший е абсолютно същото, а когато двамата с Алина се посещаваха ей така изведнъж, съвсем "ненадейно" и държанието ми все едно са яли, пили и веселили заедно 7 дни и нощи ми беше изключително комично, защото почваха да провеждат и едни разговори...
И най-накрая, но не по важност, а за да вметна, че това е възможно най-добрият изграден мъжки образ във всички книги, които съм чела, а именно - Николай Ланцов. Обичам го този човек. И в тази част той не остава по-назад със случващото се, а даже напротив. Неговото чувство за хумор и обаятелност не остават по-назад и отново ще си позволя да напиша неговите "изцепки":

"-Човек никога не знае - отвърна Николай. -Напоследък бях доста зает. Нищо чудно да съм подготвил още някоя изненада за Тъмнейший.
-Кажи ми, моля те, че имаш намерение да се маскираш като волкра и да изскочиш от тортата.
-Ех, ти направо провали изненадата. - Той се оттласна от перилата. - Сега се налага да ни прекарам през границата."

"-Страхотно. Вражеска територия. Сега вече се успокоих!
-Тук съм в свои води - смигна ми Николай. После закрачи по палубата, подсвирквайки си фалшиво позната мелодия."

"-Как успява с всичко?!
-Искате ли да научите каква е моята тайна? - внезапно се обади иззад гърба ни Николай. (...) Той се наведе помежду ни и завъртя глава. -Имам много пари - прошепна високо. Завъртях очи. -Не, наистина - настоя той - Много пари."

Нека не продължавам, защото ако трябва да сме честни бих изкарала всичко, което се отнася за Николай. Искрено се смях.

Фаталният край ме остави тоолкова празна, както не се бях чувствала скоро. (Май за последно беше като прочетох "Изборът" преди месец и нещо... СКОРО). Наистина didn't see that coming. Бях чела, че е наистина гадничък, някои казваха, че е разочароващ. Мен ме разочарова заради друга причина, защото за момент си помислих, че ще има хубав завършек за ship-а ми и бях прочела неправилните редове от края още преди да свърша книгата и бях толкова щастлива, даже пророних сълзи от радост и след всичко, което стана, завърших плачеща за всичко на ъгъла на леглото ми...Сърцето ми, чувствата ми...Получих още една травма от книга. Thank you, Leigh Bardugo.

Нямам думи за "Гриша". Ще кажа, че няма да сбъркате, ако я прочетете и ще ви пожелая успех с преодоляването на края на тази история, изпълнена с приключения, любов, приятелство, смях заради моя любим Николай и доста епични моменти.

Няма коментари :

Публикуване на коментар