Прочетох доста негативни мнения за книгата и най-вече за самата Идлин. Аз лично я смятам за доста интересна личност. Мисля, че имаме доста общи черти. Харесва ми нейната харизматичност, гордост, амбициозност, самочувствието й, което понякога наистина си показва, че е на високо ниво и темпераментността й. (И това че имаме общи хобита като рисуване на модели и това че всичко, което искаме, го искаме веднага) Обожавах моментите, когато си повтаря мантрата "Аз съм Идлин Шрийв и никой не е по-могъщ от мен.". Абсолютно едно към едно сме и колкото и да казват, че е прекалено егоистична и превзета, ако бях на нейно място щях да постъпя като нея. Разбира се, по-нататък в книгата се вижда как зад маската на "ледената кралица" стои едно не чак толкова уверено и сигурно в действията си момиче.
Радвам се, че Кийра Кас не е повторила историята на Максън и Америка и моКайл, Хенри и Ерик. В последствие разучих и другите. Още от първата поява на Кайл ми мина през ума, че той ще бъде включен и в бъдеще ще има вземане-даване. Той беше (и си остава!) фаворитът ми - умен, саркастичен и винаги реалист. Друг мъжки и вече второстепенен герой е Арън - близнакът на Иди. Пълната нейна противоположност и особено ми хареса как Кийра е актцентирала като че ли най много на отдадеността му към принцеса Камил.же да се каже, че очаквах малко повече участие от тяхна страна в книгата. Друго нещо, на което обърнах внимание е липсата на чертите на участниците в "Избора". На доста голяма част от читателите им е било трудно да изградят образите им. Единствено бях запомнила
"Наследницата" като първите три книги от поредицата е написана по-изящен и майсторски начин, което прави историята на Идлин още по-увлекателна. Кийра Кас отново успя да направи край, от който веднага ти се иска да грабнеш следващата книга, което води до извода, че шансът да ви доскучее, докато четете, е минимален. На това страхотно продължение давам 4 от 5 звезди.

Няма коментари :
Публикуване на коментар