"Алена кралица" от Виктория Айвярд

Бих искала да ви предупредя, ако сте тръгнали да четете "Алена кралица", пригответе се за разбити мечти и представи, неочаквани обрати и много екшън. Ще допълня, че само по това може да познаете наистина добрата книга, която ще ви докара до мозъчна травма...

Главната героиня Мер Бароу живее в свят, в който хората са разделени на две групи според цвета на кръвта им - Червени и Сребърни. Сребърните са елитът, висшите, мощните, а Червените - точно обратното. Семейството на Мер са Червени, от което следва, че са бедни и нямат много приходи. За да помогне на свой много добър приятел, Мер започва работа като прислуга на кралското семейство, като отива на огромно събитие, където тя ще има възможността да приложи уменията си на отличен крадец. На същото това шествие се случва нещо съвсем неочаквано за младото момиче.

Когато започнах да чета "Алена кралица" до първите 100 страници останах с ужасно лошо впечатление, което доста ме накара да се замисля, защото доста от приятелите ми са я оценили високо. За момент си помислих, че е тотална загуба на време. Веднага открих доста прилики с известни young adult поредици като "Гриша", "Разбий ме", "Изборът", "Дивергенти" и "Игрите на глада". Въпреки това нямаше как да се спра, за което изключително много се радвам сега, защото тази книга е уникална. За сметка на скучното начало Айвярд прави престоя на Мер при кралските особи изключително интересен и вълнуващ. След първите 100 страници абсолютно всичко се извърта. Постоянно си на нокти и се опитваш да отгатнеш какво ще се случи в следващия момент, но колкото и да си блъскате главите в стените, шансът е едно на милион. В книгата няма абсолютно нито един предсказуем момент, а с всяка следваща страница книгата се превръща в наркотик, а ти искаш още и още.

Разбира се, трябва да се вкара и малко романтика. Докато е в двореца най-приближените на Мер са принцовете Кал и Мейвън. Двамата са толкова еднакви и толкова различни. Кал - истинският идеал за следващия крал на Норта, Мейвън - внимателен и мил. Ясно е, че тук има любовен триъгълник, но историята далеч не опира до тяхната афера. Открих, че не само аз смятам кралицата за подобие на Церсей Ланистър от "Игра на тронове", а за кралят не знам какво да мисля, тъй като смятам, че и той си има добри и лоши черти. В момента, каквото и да мисля за краля, вече няма значение. Относно този огромен обрат в края на историята...Мислех си, че съм изпуснала поне две страници, защото нищо не ми се връзваше, докато накрая не се сетих за сентенцията, която общо взето ме тормозеше по време на четенето, защото усилено се мъчех да разбера каква ще е конспирацията - "Всеки може да предаде всеки.". Подобно на "Игра на тронове", никога не знаеш кой е умрял наистина.

Когато прочетох края се ядосах ужасно много и в същото време бях щастлива, затова че не се отказах да прочета книгата докрай. Ако не бях, щях да изтърва наистина много. Най ме е яд за този герой, за когото имах толкова надежди. Но именно това прави "Алена кралица" една от най-вълнуващите книги, които съм чела. Определено няма да съжалявате, ако решите да й дадете шанс. За съвършеното писане на Айвярд давам оценка 4,5 от 5.