"Елитът" не беше по-малко интересна от останалите книги. Ще започна с не толкова хубавите качества. Както споменах в ревюто ми на "Изборът" за любовния триъгълник Америка-Максън-Аспен, който, да кажем, заема мааалко повече пространство в книгата. За щастие младият принц също се усеща и не обръща чак толкова внимание на Америка, за което мога само да кажа, че има добър развой на нещата в отношенията им накрая. До този край имаше, разбира се, моменти, в които просто ми идеше да зашлевя госпожица Сингър, защото буквално и тя не знаеше какво иска. Тази колебливост, това раздвоение, неоснованата й обидчивост заради някои действия на Максън, които пък са напълно основани.

Аспен пък ми е още по-дразнещ в тази книга, понеже постоянно беше като онази "лоша съвест" в образа на дяволче и придумваше Америка да се съберат отново. Главната причина за объркването на червенокосата лейди. Максън изглежда е най-невинният от цялата ситуация. Въпреки че е бил подтикнат да извърши някои неща, той не е по-малко виновен за сложните отношения между него и Америка и смятам, че ако си споделяха повече, нямаше да се стигне до там.
Друга хубава промяна е тази на останалите момичета от "Елита", които стават по-сплотени. За съжаление имаше и една друга подробност в книгата, която ме кара да се замисля колко ужасно повърхности хора може да има. Ще разберете за какво говоря, като я прочетете.
Като за последно ще кажа, че тук Кийра Кас е вкарала още повече екшън, а положението с бунтовниците става още по-заплетено. Краят буквално ме остави на нокти, но беше удовлетворяващ. Вярвам, че не съм била единствената с такова чувство. 4 от 5 звезди.
П.П.: Това ревю трябваше отдавна да бъде публикувано, но тъй като сега е едно от най-любимите ми моменти, в които всеки ден имаме по 30 контролни и изходни нива в училище, и не ми остава много време за хобитата. Време е да наваксам!
Няма коментари :
Публикуване на коментар