петък, 27 май 2016 г.

"Престол и щурм" от Лий Бардуго

"Престол и щурм" е една от книгите, които колкото повече наближаваш края й, толкова повече ти се иска да не свършва и историята да продължи. Да, знам, че има и трета книга, която още щом приключих тази, я започнах. Няма за какво да се тръшкам, защото вече се убедих, че тази поредица става все по-добра и по-добра. "Сянка и кост" не беше нещо особено в сравнение с това бебче, за което пиша ревю.

Алина и Мал преживяват известно време в градчето Кофтан и биват заловени отново от Тъмнейший, който е увеличил своята сила и е изготвил коварен план, засягащ бъдещето на Равка. Призоваващата слънцето се връща в Малкия дворец, заедно с Малян и още куп нови персонажи, които заобичах адски много, за да оглави Втората армия и да въстане срещу Черния еретик (Тъмнейший, за тези които не са чели първата книга).

Честно казано, от събитията в "Сянка и кост" очаквах да има повече екшън, но тук като че ли преобладаваха повече емоционалните моменти и най-вече тези между Алина и Мал.

Ще започна с това, че Алина започва още повече да ми харесва, макар че не бих я нарекла една от любимите ми героини, но това че с всяка книга тя придобива все повече мощ и става все по-нахакана ме радва изключително много. Обожавам героите, които ship-вам да имат известни дразги, как винаги се противопоставят един на друг и направо ми иде да ги хвана за главите и да ги накарам да се целунат...Колкото и надежди да имам Darklina is never going to happen. Още в началото, когато Тъмнейший залавя Мал и Алина и се разправяха, това беше един от тези моменти, които описах два реда нагоре.

Като заговорих за емоционални моменти, тук ще си позволя да напиша, да кажем, спойлер.
В книгата общо взето се преследва морския бич или морския дракон или още известен с името "русалие". Той притежава златни люспи, които после стават втората муска на Алина, заедно с нашийника от рогата на елена на Морозов, а в третата книга ще търсят феникс, който ще бъде третата муска и ще направи героинята по-силна. За целта тя трябва да убие тези митологични същества, което беше нещо доста гадничко за мен. Лий Бардуго те кара да се вкараш наистина в положението на всеки един от героите, а това да убиеш такова създание, направо ми разкъсва душицата. Не ми се мисли за феникса... Имаше и нещо подобно с бебета волкри.

За Мал само ще кажа, че на моменти ми идваше малко в повече. По принцип характерът ми е такъв, че първоначално се опитвам да се поставя на мястото на човека или в случая героя...Опитах се и все пак продължаваше да ме дразни с държанието си и най-вече към края на книгата.

Стига толкова гадни моменти и нека се съсредоточим върху едно от най-хубавите неща в цялата книга...Николай Ланцов aka bae. Още откакто се появи той стана един от най-най-най-любимите ми герои. С този неговия сарказъм, шеговитост, гъвкавост, многото опит, предвид годините му, обаяние над околните... просто уникален герой. На моменти просто съм избухвала в смях, четейки изказванията му.

-Тъмнейший ще те преследва до края на дните ти.
-Е, тогава двамата с теб ще имаме нещо общо, нали така? Пък и на мен ми харесва да имам могъщи врагове - карат ме да се чувствам важен."

-Кой е той? И какво иска от мен?
-Защо си толкова сигурна, че е мъж? Може пък да те водя при Фйерданската царица.

-Това ще е брак само на хартия. - увери ни, а после се ухили предизвикателно на Мал, сякаш това беше по-силно от него. -С изключение на въпроса за раждането на престолонаследници, разбира се.

-Ваше Височество...
-Николай - поправи ме той. -Отговарям още на "любими" и "хубавецо"

Сега разбрахте за какво говоря, нали? През цялото време си мислех колко много искам да съм с него на "Волкволни" или пък на "Колибрито" и как през 99% от времето с него щяхме да се дразним. Истинска мечта.

Имаше един момент, когато Алина и останалите отново се бяха върнали в Долината на смъртната сянка. Тогава ми стана т
олкова смешно, защото всички бяха толкова развълнувани, а тя, милата, й се искаше да повърне. След като взе златните люспи на морския бич ми напомняше на Фродо и пръстена... Толкова погълната от мощта на гривната.

Искам да спомена двама от второстепенните герои, които изключително много ме изпълват със своето badass държание, с лоялността си и уменията си - Тамар и Толя. В началото не ми правеха особено впечатление, но след като започнаха едни описания на това как се бият, веднага ме спечелиха. Тъй като аз тренирам бойно изкуство нямаше как да не ме впечатлят, особено Тамар, защото е момиче.

Определено "Престол и щурм" ми харесва мнооого повече от "Сянка и кост". За тези няколко дни, докато я четях, съм се смяла, била съм в напрежение, изнервяла съм се... Това са неща, за които мога само да похваля Бардуго, защото писателите, които могат да ме накарат да преминавам през тези фази се броят сигурно на пръстите на едната ми ръка. 5 от 5 звезди.

Няма коментари :

Публикуване на коментар