"Ние, лъжците" от Е.Локхарт

"Ние, лъжците" е история, разказана от главната героиня - Кадънс Синклер Истман, която произхожда от много известно и БОГАТО американско семейство. Всяко лято семейство Синклер се събира на частния си остров Бийчуд до брега на Масачузетс. Там Кади прекарва времето си със своите братовчеди, а прякорът им "Лъжците" е измислен от по-големите членове на семейството. Сред тях е и момчето Гат, в което героинята е влюбена, но поради цвета на кожата му, преобладават доста расистки коментари от страна на перфектното семейство Синклер. Когато "Лъжците" са на 15 години или както в книгата е написано "по време на лято номер петнадесет", Кадънс претърпява инцидент, от който получава трайна мигрена, гадене, а за случилото се няма никави спомени. Две години по-късно майка й решава отново да се върне на Бийчуд, за да може да си спомни какво е станало.

Ще започна от корицата. Семпла, но за мен придава огромно значение към историята, особено след като прочетох краят й.

Началото:

"Добре дошли в семейство Синклер.
Никой тук не е престъпник.
Никой не е пристрастен към нищо.
Никой никога не се е провалял.
Всички в семейство Синклер са атлетични, високи и красиви. Парите ни са наследствени и гласуваме за демократите. Усмивките ни са широки, брадичките квадратни, а тенис ударите ни - агресивни. 
Ние сме семейство Синклер.
Никой не е в нужда.
Никой не е в грешка."

Тези няколко реда ми звучат някак си плашещи. А това, което ще прочетете на първата страница е доста далеч от истината. (МАЛЪК СПОЙЛЕР) Всъщност семейството, макар "перфектни" и богати си имат своите недостатъци и вътрешни борби. Най-вече борбата за огромното наследство на фамилията Синклер.

Предполагам не само аз, но повечето, които са прочели "Ние, лъжците" са очаквали доста интриги и лъжи, имайки предвид заглавието. Е, останахме разочаровани. Беше си някакво нормално "ниво" на лъжи.

"Ние, лъжците" беше книга, която от доста време си бях набелязала в Goodreads и която дълго време очаквах да излезе на български, за да мога да си я купя. Чакането си заслужаваше, тъй като развоя на нещата ме накара дълго време да седя в ъгъла на леглото си, с книжлето в ръка, осмисляйки това, което едва преди няколко минути съм прочела. Краят ме шокира до такава степен, че се наложи да го прочета няколко пъти, за да възприема написаното.

Наистина, Е. Локхарт е измислила една добра история, която макар и проста на пръв поглед, се откроява от всички съвременни. По принцип обичам да чета или гледам за живота на богати семейства, затова и може би ми хареса толкова да разбера за семейните драми на атлетичните, високи и красиви членове на семейство Синклер. 5 от 5 звезди.