"Предимствата да бъдеш аутсайдер" от Стивън Чбоски

Предполагам всеки от обществото на буук блогърите е чувал за тази книга. Макар и времето на нейното нашумяване да е отминало, забелязах, че тя си е все така известна и все още се намират заблудени хора като мен, които чак сега са отделили време за нея да я прочетат. И все пак по-добре късно, отколкото никога. Имах различни очаквания към "Предимствата да бъдеш аутсайдер", като най-вече очаквах книгата ми влезе под кожата, имайки предвид мнението на голям процент от приятелите ми и от четящото общество, което е положително. За съжаление останах със смесени чувства и в момента съм в "златната среда", защото хем ми хареса, хем не ми хареса.

15-годишният Чарли пише писма до свой анонимен (и ако наистина не се лъжа, несъществуващ?) приятел, където той пише своите преживявания, мисли и чувства, обхванати в рамките на една учебна година. С влизането си в гимназията той се запознава с групичка дванадесетокласници, които му показват и най-вече, по мое мнение, го вкарват в тийнейджърския живот.

Нека започнем с положителните неща. Ако трябва да съм честна няма неща, които да не са ми харесали, просто книгата не ми повлия толкова.
Учудващо, но факт, Чарли ми беше един наистина симпатичен герой, чиято чувствителност въобще не ме подразни или нещо подобно, даже обратното. Намирам го за много сладък, а това, че плачеше дори и за най-малкото ми се струва много по-мъжкарско, отколкото големите мъжаги, които задържат емоциите си и го избиват на бой. Разбира се, има и някои изключения. Наистина успя да ме докосне с тези си действия.
Второто нещо, което ми допадна беше това, че в книгата са описани случки и неща, за които се разсъждава и навлиза дълбоко в темата. Затова и я препоръчвам на всички тийнейджъри, защото вярвам, че всеки ще открие себе си в някого.
Трето, което вече съм споменавала е, че обожавам да чета за живота на мой връсник. Стивън Чбоски е написал една лека и ненатоварваща книга и тук бих направила сравнение, за да покажа, че не всички книги за тийнейджъри биха ми харесали. В случая ще дам пример с "Аутсайдерът". Ха... заглавията. Макар че е отново от гледната точка на петнадесет годишен, тя не успя да ме спечели пък въобще.
Патрик и Сам бяха интересни персонажи, с които наистина бих искала да се запозная. Общо взето цялата им компания си е компания за милиони, защото са събрани всякакъв вид характери, а сблъсъците на Чарли с тях поддържаше историята увлекателна, поне за мен.
Друг герой, който си казах, че няма да подмина е учителят по литература - Бил. Прекланям се пред такива хора като Бил, които загърбват всякакви официалности и се държат не като учители, а като приятели на учениците си. Това че даваше книги на Чарли, за да помогне в израстването му и да си вземе поука от тях най-вече още повече печели симпатиите ми.

Много малко ми трябваше да дам на книгата 4 звезди вместо 3,5, но имаше нещо, което ми липсваше и все пак не мога да отрека, че не ме докосна в някои моменти и че до някаква степен ми харесва. В никакъв случай не е губене на време, а това че обемът й не е голям, само ще улесни прочита.

"Падение и подем" от Лий Бардуго

Дори дни след като съм прочела "Падение и подем" и като се върна към нея, се чувствам отново толкова празна, както като я прочетох. Това третата и последна , за съжаление на всички фенове на "Гриша", от поредицата, която ще ви накара да почувствате адреналина, покачвайки се с всяка следваща дума, независимо дали се случва нещо вълнуващо (не че всичко не е вълнуващо, но да, разбрахте ме.), която с края си може да ви задоволи, но може и да ви разочарова, но задължително ще пророните поне една сълза и преди всичко ще си кажете "Мразя те и те обичам, Лий Бардуго!".

Някъде из тунелите под земята Алина се опитва да събере сили. Подкрепена от своята малка армия, тя е готова да започне търсенето на третата муска, която ще й помогне в битката за унищожаването на Долината на смъртната сянка и побеждаването на Тъмнейший, който управлява Равка.

Определено "Падение и подем" е най-добрата от цялата поредица, тъй като тук забелязах и не само аз, че има доста подобрения във всяко отношение. Има повече описание, Бардуго е акцентирала и върху връзката на Алина с Мал и останалите гришанци от армията й, има повече моменти от тези, които те карат да настръхнеш какво ще стане на следващата страница. И все пак "Престол и щурм" си ми остава най-най.

Тук Алина е взела връхната точка на решителността си, от което мога само да се радвам. Също така не хленчеше много. И с това Санктя Алина много ме плашеше, особено накрая.
За Мал също мога да кажа, че съм доволна, защото не беше така лигав, както в "Престол и щурм" и даже ми стана симпатичен за момент, но вътрешно отново не мога да го дишам.
Толя и Тамар продължават да показват своята лоялност, което ме кара още повече да ги заобичам, а също и останалите второстепенни герои, които са доизградени и сякаш Лий още повече задълбочи привързаността ми към тях и нарочно реши да бъде в последната книга, за да ми бъде като някакво сбогуване в драма филм. Толкова много ми се искаше просто да седя с всички тях край огъня на някоя полянка през нощта в Равка, да пием квас и да си приказваме и deep-ваме за живота.
С Тъмнейший е абсолютно същото, а когато двамата с Алина се посещаваха ей така изведнъж, съвсем "ненадейно" и държанието ми все едно са яли, пили и веселили заедно 7 дни и нощи ми беше изключително комично, защото почваха да провеждат и едни разговори...
И най-накрая, но не по важност, а за да вметна, че това е възможно най-добрият изграден мъжки образ във всички книги, които съм чела, а именно - Николай Ланцов. Обичам го този човек. И в тази част той не остава по-назад със случващото се, а даже напротив. Неговото чувство за хумор и обаятелност не остават по-назад и отново ще си позволя да напиша неговите "изцепки":

"-Човек никога не знае - отвърна Николай. -Напоследък бях доста зает. Нищо чудно да съм подготвил още някоя изненада за Тъмнейший.

-Кажи ми, моля те, че имаш намерение да се маскираш като волкра и да изскочиш от тортата.

-Ех, ти направо провали изненадата. - Той се оттласна от перилата. - Сега се налага да ни прекарам през границата."

"-Страхотно. Вражеска територия. Сега вече се успокоих!

-Тук съм в свои води - смигна ми Николай. После закрачи по палубата, подсвирквайки си фалшиво позната мелодия."

"-Как успява с всичко?!

-Искате ли да научите каква е моята тайна? - внезапно се обади иззад гърба ни Николай. (...) Той се наведе помежду ни и завъртя глава. -Имам много пари - прошепна високо. Завъртях очи. -Не, наистина - настоя той - Много пари."

Нека не продължавам, защото ако трябва да сме честни бих изкарала всичко, което се отнася за Николай. Искрено се смях.

Фаталният край ме остави тоолкова празна, както не се бях чувствала скоро. (Май за последно беше като прочетох "Изборът" преди месец и нещо... СКОРО). Наистина didn't see that coming. Бях чела, че е наистина гадничък, някои казваха, че е разочароващ. Мен ме разочарова заради друга причина, защото за момент си помислих, че ще има хубав завършек за ship-а ми и бях прочела неправилните редове от края още преди да свърша книгата и бях толкова щастлива, даже пророних сълзи от радост и след всичко, което стана, завърших плачеща за всичко на ъгъла на леглото ми...Сърцето ми, чувствата ми...Получих още една травма от книга. Thank you, Leigh Bardugo.

Нямам думи за "Гриша". Ще кажа, че няма да сбъркате, ако я прочетете и ще ви пожелая успех с преодоляването на края на тази история, изпълнена с приключения, любов, приятелство, смях заради моя любим Николай и доста епични моменти.

"Короната" от Кийра Кас

Колкото и да не ми се иска...Това е последната книга от поредицата "Изборът". Вътрешно се надявам Кийра отново да се отметне, защото поначало трябваше да бъде трилогия, но ето ги "Наследницата" и "Короната". Дори в момента, като пиша ревюто изпитвам носталгия, затова как чаках две години подред да дойде месец Май и да излезе следващата. Няма да се впускам в такива драматични обяснения, така че минавам направо по същество.

Всичко започва от там, откъдето свърши "Наследницата". Случиха се неща, които доста повлияват на Иди и с това тя ме спечели още повече. Вижда се една по-зряла и по-отговорна Идлин, която със своя упорит характер постига доста. Разбира се, пътят не е лесен и чак тогава тя осъзнава малка част от това да управляваш цяла страна (Нищо не съм казала!).

Със сигурност може да се каже, че тази книга е по-емоционална от предната, тъй като младата бъдеща кралица минава през доста неща, които малко или много й повлияват. Самата тя не е толкова добре запозната със себе си и чувствата си, което е донякъде добре, защото първата любов, казват, е най-силна. Жалко че се усеща толкова късно, макар че се надявах на друго.

В ревюто на "Наследницата" споменах, че доста от читателите не са доволни от това, че Кийра не е вкарала малко повече описания на участниците. Да кажем, че положението тук се е подобрило, тъй като Идлин наистина взема на сериозно "Избора" и започва да общува по-често с момчетата и въобще държанието й спрямо тях също се е променило. Някои от тях наистина ми станаха симпатични, а и успях да ги запомня. Освен тях имаше и повече присъствие на Америка и Максън, които нямаше как да бъдат пропуснати. Тяхната любов е все така чиста и дълбока още от самото начало.

Макар и доста добрия замисъл на целия развой на нещата. Кас наистина е докарала всичко, както трябва, но някак си не ми се връзва. Още от самото начало си знаех, че ще има някакъв обрат. Тогава всичко стана много бързо за мен, аИди сама призна своите чувства, които ако човек бъде внимателен, от раз ще познае кой ще бъде следващият крал на Илеа. Не мога да кажа, че не я разбирам, защото в ревюто на предната книга написах, че аз също бих постъпила точно като нея във всяко едно отношение. Двете с нея бихме били Best Friends Goals. Бих се радвала на открити разговори с нея. Ах, мечти, мечти...
дали това, че си харесвах друг и че исках той да спечели, или пък че имах и друга теория как ще протече всичко...Не знам кое влияе повече на мнението ми.

Кийра Кас е създала една изключително интересна поредица, с която съм преживяла всякакви мигове. С две думи съпреживявах всичко, което е написано от ръката на тази надарена жена. Кас е създала нещо не толкова срещано в литературата, а историята е толкова запленяваща, че ще ви хване от първите страници. В никакъв случай няма да сгрешите, ако още утре отидете в най-близката книжарница и си купите книгите. Даже ще ви поздравя за ИЗБОРА. На "Короната" давам 4 от 5, а на цялата поредица, не 5, а 50.

"Наследницата" от Кийра Кас

Дами и господа, представям ви четвъртата книга от поредицата "Изборът", чието издаване за мен беше абсолютно изненадващо! Когато я видях за пръв път в книжарниците...мисля, че се влюбих...Това е възможно най-красивата за мен корица не само от цялата поредица, а изобщо! Но нека за момент да изключим съденето на книгата по корицата и поговорим малко за съдържанието, което далеч не беше лошо, а даже напротив. Действието на историята се случва в кралския дворец, 20 години след "Избора" на принц Максън, чиято първородна дъщеря - Идлин е разказвачът в книгата. За нейно нещастие, както тя казва, се е родила 7 минути преди своя брат-близнак Арън и понеже родителите й не са искали да оставят първородното си дете без титла са променили закона, от което следва че на Идлин се пада честта да бъде първата кралица на Илеа. Понеже народът отново негодува заради премахването на кастовата система, крал Максън решава, че моментът за още един "Избор".

Прочетох доста негативни мнения за книгата и най-вече за самата Идлин. Аз лично я смятам за доста интересна личност. Мисля, че имаме доста общи черти. Харесва ми нейната харизматичност, гордост, амбициозност, самочувствието й, което понякога наистина си показва, че е на високо ниво и темпераментността й. (И това че имаме общи хобита като рисуване на модели и това че всичко, което искаме, го искаме веднага) Обожавах моментите, когато си повтаря мантрата "Аз съм Идлин Шрийв и никой не е по-могъщ от мен.". Абсолютно едно към едно сме и колкото и да казват, че е прекалено егоистична и превзета, ако бях на нейно място щях да постъпя като нея. Разбира се, по-нататък в книгата се вижда как зад маската на "ледената кралица" стои едно не чак толкова уверено и сигурно в действията си момиче.

Радвам се, че Кийра Кас не е повторила историята на Максън и Америка и моКайл, Хенри и Ерик. В последствие разучих и другите. Още от първата поява на Кайл ми мина през ума, че той ще бъде включен и в бъдеще ще има вземане-даване. Той беше (и си остава!) фаворитът ми - умен, саркастичен и винаги реалист. Друг мъжки и вече второстепенен герой е Арън - близнакът на Иди. Пълната нейна противоположност и особено ми хареса как Кийра е актцентирала като че ли най много на отдадеността му към принцеса Камил.
же да се каже, че очаквах малко повече участие от тяхна страна в книгата. Друго нещо, на което обърнах внимание е липсата на чертите на участниците в "Избора". На доста голяма част от читателите им е било трудно да изградят образите им. Единствено бях запомнила

"Наследницата" като първите три книги от поредицата е написана по-изящен и майсторски начин, което прави историята на Идлин още по-увлекателна. Кийра Кас отново успя да направи край, от който веднага ти се иска да грабнеш следващата книга, което води до извода, че шансът да ви доскучее, докато четете, е минимален. На това страхотно продължение давам 4 от 5 звезди.

"Единствената" от Кийра Кас

"Единствената" - грандиозният край на историята на Максън и Америка. Най-емоционална, най-интересна, най-уникална. Тази книга ме убеди, че "Изборът" е една от НАЙ-любимите ми поредици.

За разлика от "Елитът", в който Америка и Максън не преставаха да правят глупави постъпки, тук в "Единствената" са такива душици. Връзката им се укрепва все повече и повече и двамата не спират да доказват обичта си един към друг. Стават по-прями, което в един момент не завърши добре и все пак... Кийра ни разкрива и малка част от личността на истинския Максън, който не е принц, а просто младеж с нормални хобита и мечти.

Ако смятате, че във втората книга Америка е станала наистина смела, то в третата се е превърнала в нов човек. Самото й мислене се променя към по-добро, поема повече отговорности, става по-разсъдлива и въобще нищо общо с "Елитът", което само може да ме прави щастлива.

Същото е и с другите четири момичета. Томахавката е заровена и всички стават истински приятелки. Едно от тях наистина ми стопли сърцето с драстичната си промяна и имах големи надежди за по-напред, но уви.

Единственият дразнещ човек в цялата книга беше - Крис...Буквално тя беше заместител на Аспен от миналите две книги с тези нейните картички и мили жестове. Беше ми прекалено сладникава и превзета и се буташе навсякъде.

За мое огромно облекчение Америка най-накрая се усети и заедно с томахавката, колебанието й кой да избере също беше заровено. Аспен не се вреше толкова там, където не трябва и даже ми стана симпатичен. За момент човек би си помислил, че страстите са се охладили и че най-накрая всичко ще бъде fine...Да, ама не.

За голяма изненада на читателите принц Максън и Америка се съюзяват с хора, с които не са и подозирали, че след време ще успеят да променят бъдещето на Илеа към
по-добро. Отново има много екшън, тъй като се намесват и бунтовници.

Разбира се, следва и моментът, в който толкова много съчувствах на Мер и даже докато четох книгата си представях как, ако беше реална личност щяха да се пуснат трендове от сорта на "#prayforAmericaSinger", "#prayfortheSingers". Може да се каже, че от това се извлече една полезна информация, която няма да напиша тук, прочетете the damn book и ще разберете.

Когато най-накрая настъпва годежната церемония, където Максън ще обяви своята годеница....помислих си, че това е някаква по-лека версия на "Червената сватба" от "Игра на тронове". Тотален mindfuck. Убиха хора, които не трябваше и не трябваше да умират. Сърцето ми бавно-бавно се късаше.

"Изборът" е една уникална поредица, която ме е довеждала до най-различни емоции и състояния... Стилът на писане на Кийра Кас е толкова увлекателен, а непринудеността, човечността и благородността на Америка те карат да я заобичаш още повече. Читателите могат да израстнат с Мер и да усетят какво е да бъдеш претендентка за сърцето на принц Максън. Просто ги обожавам. 5 от 5 звезди.

"Елитът" от Кийра Кас

"Елитът" е втората книга от поредицата "Изборът". Тук се разказва за продължението на "конкурса", така да го наречем, в които са избрани 35 момичета от всяка област на кралство Илеа, за да се намери съпруга на младия принц Максън. Вече са останали само шест, сред които е и Америка Сингър.

"Елитът" не беше по-малко интересна от останалите книги. Ще започна с не толкова хубавите качества. Както споменах в ревюто ми на "Изборът" за любовния триъгълник Америка-Максън-Аспен, който, да кажем, заема мааалко повече пространство в книгата. За щастие младият принц също се усеща и не обръща чак толкова внимание на Америка, за което мога само да кажа, че има добър развой на нещата в отношенията им накрая. До този край имаше, разбира се, моменти, в които просто ми идеше да зашлевя госпожица Сингър, защото буквално и тя не знаеше какво иска. Тази колебливост, това раздвоение, неоснованата й обидчивост заради някои действия на Максън, които пък са напълно основани.

Макар че в тази книга някои от постъпките на главната героиня не ми харесват, ме кара още повече да заобичам и Америка, и Кийра Кас, защото тя не е идеализиран герой, а и Кийра показва доста с всички тези качества и действия на всеки един от героите, с които повечето млади от обществото се сблъскват всеки ден. И все пак има една вратичка, а именно - изявата с проектите. Да, почти всеки казва, че тя е извършила върховна глупост с цялото това разкриване, но въпреки това я смятат за много смела. Тя е изключително смела. Аз съм от хората, които оставят "фаталната" част на заден план и ако Америка беше истинска, щях да й стисна ръката и да я поздравя. Самата мисъл да покаже какво се крие зад перфектната история на цялото царство, независимо от последствията, ме кара да си мисля и за голямата промяна, която я обхваща по време на пребиваването й в двореца. Имаше още един момент, в който тя се доказа като героинята на деня, но това доведе и до недоразумения.

Аспен пък ми е още по-дразнещ в тази книга, понеже постоянно беше като онази "лоша съвест" в образа на дяволче и придумваше Америка да се съберат отново. Главната причина за объркването на червенокосата лейди. Максън изглежда е най-невинният от цялата ситуация. Въпреки че е бил подтикнат да извърши някои неща, той не е по-малко виновен за сложните отношения между него и Америка и смятам, че ако си споделяха повече, нямаше да се стигне до там.

Друга хубава промяна е тази на останалите момичета от "Елита", които стават по-сплотени. За съжаление имаше и една друга подробност в книгата, която ме кара да се замисля колко ужасно повърхности хора може да има. Ще разберете за какво говоря, като я прочетете.

Като за последно ще кажа, че тук Кийра Кас е вкарала още повече екшън, а положението с бунтовниците става още по-заплетено. Краят буквално ме остави на нокти, но беше удовлетворяващ. Вярвам, че не съм била единствената с такова чувство. 4 от 5 звезди.

П.П.: Това ревю трябваше отдавна да бъде публикувано, но тъй като сега е едно от най-любимите ми моменти, в които всеки ден имаме по 30 контролни и изходни нива в училище, и не ми остава много време за хобитата. Време е да наваксам!

"Сянка и кост" от Лий Бардуго

"Сянка и кост" е първата книга от поредицата "Гриша", последвана от "Престол и щурм", която в момента чета, и "Падение и подем".

Действието на историята се развива в "някога могъщата Равка", както е написано на гърба на книгата, която е разполовена от Долината на смъртната сянка, обитавана от чудовища.
Главната героиня се казва Алина Старков, която израства със своя най-добър приятел Малян. Двамата споделят една и съща съдба на сираци. След като и двамата са приети в армията и полкът им се опитва да премине гореспоменатата Долина и са нападнати от гореспоменатите чудовища, Алина открива, че притежава сила, която може да постави край на тъмните времена в Равка, затова отива да бъде обучена за Гриша (aka Елита на Равка, състоящ се от Корпоралки, Материалки и Етералки, сред които най-могъщ е Тъмнейший).

Преди 1 година, когато официално започнах да чета ревюта, доста често срещах тази трилогия "Гриша", която беше доста популярна (и все още е!), а мненията бяха доста положителни. Намерих си я съвсем случайно и с доста късмет в списание "БРАВО", което беше последното останало, а срокът му вече беше минал 2 месеца от издаването му. Нда, доста късмет. Признавам си, че колкото и ревюта да бях изчела и изгледала, първите стоте страници I was like "WTF?!". Без малко да я оставя, но хем от инат, хем от интерес за по-нататъшните събития, а също така и от увлекателното писане на Лий Бардуго, продължих и сега ми е една от любимите фентъзи поредици. Интересът ми към руската култура също допринесе.


Едно от нещата, които ми харесват в книгата е това, че действията се случват в едно такова нормално темпо...Давам пример със "Задругата на пръстена" - първата книга от "Властелинът на пръстените". На Толкин, колкото и да му се прекланям на майсторството му, изключително бавното действие някак си ме дразни и отегчава.
Второто нещо, което ми допада е положителната промяна на Алина, след като е отведена в двореца, за да се научи на контрол над силата си. Вижда се един прогрес и придобиване на малко повече самочувствие. Обожавам, когато героите се променят към по-добро и стават по-нахакани. Идеален пример е Джулиет от трилогията "Разбий ме" на Тахере Мафи, макар че нейната промяна дойде малко по-бавно, но чакането на мен и сигурно на повечето фенове на поредицата, най-накрая беше възнаградено с чудесен край.

А колкото до Тъмнейший... през цялото време очаквах да имат някакъв момент с Алина, но тя Мал, та Мал... Колкото и да ми се иска, това не е "Разбий ме", Алина и Тъмнейший не са Джулиет и Уорнър и няма да има толкова задоволяващ край за ship-а.

През цялото време си представях външният вид на Алина след преобразяването й като героинята на Аделайда Кейн - кралица Мери (или Мария?) в Reign. Смятам, че Сам Клафлин е перфектен за Мал, а за Тъмнейший, чиято sexiness overload, идеален е Шон О'Прай. Особено с тези чернобели ефекти.

Като завършек ще добавя, че няма да останете докрай с първите впечатления за някои герои, за което само мога да поздравя Лий Бардуго, че е замислила такъв plot twist, но и най-вече за увлекателната история. 4 от 5 звезди.

"Ние, лъжците" от Е.Локхарт

"Ние, лъжците" е история, разказана от главната героиня - Кадънс Синклер Истман, която произхожда от много известно и БОГАТО американско семейство. Всяко лято семейство Синклер се събира на частния си остров Бийчуд до брега на Масачузетс. Там Кади прекарва времето си със своите братовчеди, а прякорът им "Лъжците" е измислен от по-големите членове на семейството. Сред тях е и момчето Гат, в което героинята е влюбена, но поради цвета на кожата му, преобладават доста расистки коментари от страна на перфектното семейство Синклер. Когато "Лъжците" са на 15 години или както в книгата е написано "по време на лято номер петнадесет", Кадънс претърпява инцидент, от който получава трайна мигрена, гадене, а за случилото се няма никави спомени. Две години по-късно майка й решава отново да се върне на Бийчуд, за да може да си спомни какво е станало.

Ще започна от корицата. Семпла, но за мен придава огромно значение към историята, особено след като прочетох краят й.

Началото:

"Добре дошли в семейство Синклер.
Никой тук не е престъпник.
Никой не е пристрастен към нищо.
Никой никога не се е провалял.
Всички в семейство Синклер са атлетични, високи и красиви. Парите ни са наследствени и гласуваме за демократите. Усмивките ни са широки, брадичките квадратни, а тенис ударите ни - агресивни. 
Ние сме семейство Синклер.
Никой не е в нужда.
Никой не е в грешка."

Тези няколко реда ми звучат някак си плашещи. А това, което ще прочетете на първата страница е доста далеч от истината. (МАЛЪК СПОЙЛЕР) Всъщност семейството, макар "перфектни" и богати си имат своите недостатъци и вътрешни борби. Най-вече борбата за огромното наследство на фамилията Синклер.

Предполагам не само аз, но повечето, които са прочели "Ние, лъжците" са очаквали доста интриги и лъжи, имайки предвид заглавието. Е, останахме разочаровани. Беше си някакво нормално "ниво" на лъжи.

"Ние, лъжците" беше книга, която от доста време си бях набелязала в Goodreads и която дълго време очаквах да излезе на български, за да мога да си я купя. Чакането си заслужаваше, тъй като развоя на нещата ме накара дълго време да седя в ъгъла на леглото си, с книжлето в ръка, осмисляйки това, което едва преди няколко минути съм прочела. Краят ме шокира до такава степен, че се наложи да го прочета няколко пъти, за да възприема написаното.

Наистина, Е. Локхарт е измислила една добра история, която макар и проста на пръв поглед, се откроява от всички съвременни. По принцип обичам да чета или гледам за живота на богати семейства, затова и може би ми хареса толкова да разбера за семейните драми на атлетичните, високи и красиви членове на семейство Синклер. 5 от 5 звезди.