"Сянка и кост" от Лий Бардуго

"Сянка и кост" е първата книга от поредицата "Гриша", последвана от "Престол и щурм", която в момента чета, и "Падение и подем".

Действието на историята се развива в "някога могъщата Равка", както е написано на гърба на книгата, която е разполовена от Долината на смъртната сянка, обитавана от чудовища.
Главната героиня се казва Алина Старков, която израства със своя най-добър приятел Малян. Двамата споделят една и съща съдба на сираци. След като и двамата са приети в армията и полкът им се опитва да премине гореспоменатата Долина и са нападнати от гореспоменатите чудовища, Алина открива, че притежава сила, която може да постави край на тъмните времена в Равка, затова отива да бъде обучена за Гриша (aka Елита на Равка, състоящ се от Корпоралки, Материалки и Етералки, сред които най-могъщ е Тъмнейший).

Преди 1 година, когато официално започнах да чета ревюта, доста често срещах тази трилогия "Гриша", която беше доста популярна (и все още е!), а мненията бяха доста положителни. Намерих си я съвсем случайно и с доста късмет в списание "БРАВО", което беше последното останало, а срокът му вече беше минал 2 месеца от издаването му. Нда, доста късмет. Признавам си, че колкото и ревюта да бях изчела и изгледала, първите стоте страници I was like "WTF?!". Без малко да я оставя, но хем от инат, хем от интерес за по-нататъшните събития, а също така и от увлекателното писане на Лий Бардуго, продължих и сега ми е една от любимите фентъзи поредици. Интересът ми към руската култура също допринесе.


Едно от нещата, които ми харесват в книгата е това, че действията се случват в едно такова нормално темпо...Давам пример със "Задругата на пръстена" - първата книга от "Властелинът на пръстените". На Толкин, колкото и да му се прекланям на майсторството му, изключително бавното действие някак си ме дразни и отегчава.
Второто нещо, което ми допада е положителната промяна на Алина, след като е отведена в двореца, за да се научи на контрол над силата си. Вижда се един прогрес и придобиване на малко повече самочувствие. Обожавам, когато героите се променят към по-добро и стават по-нахакани. Идеален пример е Джулиет от трилогията "Разбий ме" на Тахере Мафи, макар че нейната промяна дойде малко по-бавно, но чакането на мен и сигурно на повечето фенове на поредицата, най-накрая беше възнаградено с чудесен край.

А колкото до Тъмнейший... през цялото време очаквах да имат някакъв момент с Алина, но тя Мал, та Мал... Колкото и да ми се иска, това не е "Разбий ме", Алина и Тъмнейший не са Джулиет и Уорнър и няма да има толкова задоволяващ край за ship-а.

През цялото време си представях външният вид на Алина след преобразяването й като героинята на Аделайда Кейн - кралица Мери (или Мария?) в Reign. Смятам, че Сам Клафлин е перфектен за Мал, а за Тъмнейший, чиято sexiness overload, идеален е Шон О'Прай. Особено с тези чернобели ефекти.

Като завършек ще добавя, че няма да останете докрай с първите впечатления за някои герои, за което само мога да поздравя Лий Бардуго, че е замислила такъв plot twist, но и най-вече за увлекателната история. 4 от 5 звезди.