вторник, 19 юли 2016 г.

"Гневът и зората" от Рене Ахдие

Най-накрая дойде моментът да удостоя тази прекрасна книга с ревю. Рене Ахдие е свършила страхотна работа, защото ме накара да се влюбя в "Гневът и зората" още в началото и с всяка следваща страница осъзнавах, че това е книгата, която ми трябваше от доста време. Съдържа всичко, което е достатъчно да ме остави с доооста добро впечатление, а именно - лек, приятен и увличащ стил на писане, добре изградени герои с ясни цели и с принос към цялата история, независимо дали е добър или лош, без впускане на хиляди обяснения за заобикалящата среда и най-вече без лигави любови. А това, че се докосваме до арабската култура е още един плюс, тъй като я обожавам! Вече знам, че когато някой ме пита какво търся в една книга или какъв е идеалът ми за перфектната история, просто ще им кажа "Гневът и зората". Разбирам защо, като я проверявах в Goodreads и четях ревюта на други book blogger-и абсолютно всички мнения бяха положителни.

Историята ни отвежда в Близкия Изток, където младият владетел на Хорасан - Халид ибн Ал Рашид, който всяка вечер взима за съпруга различно момиче, а на следващата сутрин щом зората се покаже то бива убивано, като е увито копринено въже около врата й. Приятелката на Шахризад ал Хайзуран става жертва на това верижно убийство (уау, прозвуча като някой криминален роман), което я подтиква да отмъсти за нея и за всички жертви на жестокия халиф. Въоръжена с търпение и кураж, 16-годишната девойка става съпруга на Халид, като всяка вечер му разказва приказки и малко по малко се опитва да стигне до него, борейки се за живота си до настъпването на утрото, тъй като може да й се окаже последно.

Мисля че повечето са се досетили или поне са прочели, че в основата на цялата история стои историята за "Хиляда и една нощ", което прави книгата още по-интересна. Предполагам всички са останали впечатлени от Шахризад, която със своята сладкодумност, смелост и харизма си е спечелила доста фенове. Обожавам такива героини...нахакани, макар че понякога беше прекалено и "нахакаността" й се доближаваше до нахалност. Изказванията, които ще прочетете долу са достатъчни, за да ви убедят, че Шази не е от лесните, че винаги иска да постига, каквото иска и че тя, определено, е една борбена личност, с което тя ме вдъхновява още повече.

"- Значи искаш да хвърля Шази на вълците?
- Шази? - усмихна се още по-широко капитанът. - Честно казано, жал ми е за вълците."

"-Мога да си я представя как дръзва да предизвика кобра да я ухапе, като се кълне, че нейната отрова ще убие змията първа.
-И ще спечели – усмихна се Тарик.“

Разбира се, Ева-Мария няма да е Ева-Мария, ако не се влюби в героя, който върши зли деяния. Още от самото начало идеята за млад, красив и чудовищен владетел ми допадна, а с напредването на събитията се влюбвах все повече и повече на Халид и развиващата се връзка с Шахризад. Радвам се, че нещата не станаха веднага, а постепенно и с подходящо темпо, което кара читателя да се наслади максимално на случващото се. 

Ето че отново бях изненадана от развоя на нещата. Първоначално си помислих и останах с впечатление, че тук няма да присъства елемент на магията, но бум, ето я и нея, играеща много важна роля. Няма да отдавам прекалено голямо внимание на нея, защото рискувам да напиша спойлер и има шанс да си загубя доброто мнение за книгата, защото имах съвсем други очаквания, но пък от друга страна нямаше да се стане иначе. 

Второстепенните герои като Деспина, Джалал и Тарик също ми допаднаха. За Деспина не бях много сигурна дали е истинска приятелка на Шази и се радвам, че се оказа такава накрая. Доста често ми напомняше на Женя от поредицата "Гриша", а Тарик ми напомняше на Мал, защото имат доста общи качества и историите им горе-долу се препокриват. С разликата, че Тарик ми беше приятен в началото, а в края ми стана досаден. 

Не очаквах, че краят ще е такъв и съм наистина страаашно любопитна да разбера какво ще стане в следващата книга, така че, моля ви, моля ви, моля ви, побързайте! И като крайни думи за непрочелите я ще кажа само - ПРОЧЕТЕТЕ ПРОЧЕТЕТЕ ПРОЧЕТЕТЕ! Няма да съжалявате! 5 от 5 звезди.

„Когато бях малко момче, майка ми казваше, че едно от най-хубавите неща в живота е да знаеш, че историята ти все още не е приключила. Нашата история може и да е стигнала до края си, но твоята история все още не е разказана.
Направи я такава, че да е достойна за теб.“

Няма коментари :

Публикуване на коментар