петък, 27 май 2016 г.

"Престол и щурм" от Лий Бардуго

"Престол и щурм" е една от книгите, които колкото повече наближаваш края й, толкова повече ти се иска да не свършва и историята да продължи. Да, знам, че има и трета книга, която още щом приключих тази, я започнах. Няма за какво да се тръшкам, защото вече се убедих, че тази поредица става все по-добра и по-добра. "Сянка и кост" не беше нещо особено в сравнение с това бебче, за което пиша ревю.

Алина и Мал преживяват известно време в градчето Кофтан и биват заловени отново от Тъмнейший, който е увеличил своята сила и е изготвил коварен план, засягащ бъдещето на Равка. Призоваващата слънцето се връща в Малкия дворец, заедно с Малян и още куп нови персонажи, които заобичах адски много, за да оглави Втората армия и да въстане срещу Черния еретик (Тъмнейший, за тези които не са чели първата книга).

Честно казано, от събитията в "Сянка и кост" очаквах да има повече екшън, но тук като че ли преобладаваха повече емоционалните моменти и най-вече тези между Алина и Мал.

Ще започна с това, че Алина започва още повече да ми харесва, макар че не бих я нарекла една от любимите ми героини, но това че с всяка книга тя придобива все повече мощ и става все по-нахакана ме радва изключително много. Обожавам героите, които ship-вам да имат известни дразги, как винаги се противопоставят един на друг и направо ми иде да ги хвана за главите и да ги накарам да се целунат...Колкото и надежди да имам Darklina is never going to happen. Още в началото, когато Тъмнейший залавя Мал и Алина и се разправяха, това беше един от тези моменти, които описах два реда нагоре.

Като заговорих за емоционални моменти, тук ще си позволя да напиша, да кажем, спойлер.
В книгата общо взето се преследва морския бич или морския дракон или още известен с името "русалие". Той притежава златни люспи, които после стават втората муска на Алина, заедно с нашийника от рогата на елена на Морозов, а в третата книга ще търсят феникс, който ще бъде третата муска и ще направи героинята по-силна. За целта тя трябва да убие тези митологични същества, което беше нещо доста гадничко за мен. Лий Бардуго те кара да се вкараш наистина в положението на всеки един от героите, а това да убиеш такова създание, направо ми разкъсва душицата. Не ми се мисли за феникса... Имаше и нещо подобно с бебета волкри.

За Мал само ще кажа, че на моменти ми идваше малко в повече. По принцип характерът ми е такъв, че първоначално се опитвам да се поставя на мястото на човека или в случая героя...Опитах се и все пак продължаваше да ме дразни с държанието си и най-вече към края на книгата.

Стига толкова гадни моменти и нека се съсредоточим върху едно от най-хубавите неща в цялата книга...Николай Ланцов aka bae. Още откакто се появи той стана един от най-най-най-любимите ми герои. С този неговия сарказъм, шеговитост, гъвкавост, многото опит, предвид годините му, обаяние над околните... просто уникален герой. На моменти просто съм избухвала в смях, четейки изказванията му.

-Тъмнейший ще те преследва до края на дните ти.
-Е, тогава двамата с теб ще имаме нещо общо, нали така? Пък и на мен ми харесва да имам могъщи врагове - карат ме да се чувствам важен."

-Кой е той? И какво иска от мен?
-Защо си толкова сигурна, че е мъж? Може пък да те водя при Фйерданската царица.

-Това ще е брак само на хартия. - увери ни, а после се ухили предизвикателно на Мал, сякаш това беше по-силно от него. -С изключение на въпроса за раждането на престолонаследници, разбира се.

-Ваше Височество...
-Николай - поправи ме той. -Отговарям още на "любими" и "хубавецо"

Сега разбрахте за какво говоря, нали? През цялото време си мислех колко много искам да съм с него на "Волкволни" или пък на "Колибрито" и как през 99% от времето с него щяхме да се дразним. Истинска мечта.

Имаше един момент, когато Алина и останалите отново се бяха върнали в Долината на смъртната сянка. Тогава ми стана т
олкова смешно, защото всички бяха толкова развълнувани, а тя, милата, й се искаше да повърне. След като взе златните люспи на морския бич ми напомняше на Фродо и пръстена... Толкова погълната от мощта на гривната.

Искам да спомена двама от второстепенните герои, които изключително много ме изпълват със своето badass държание, с лоялността си и уменията си - Тамар и Толя. В началото не ми правеха особено впечатление, но след като започнаха едни описания на това как се бият, веднага ме спечелиха. Тъй като аз тренирам бойно изкуство нямаше как да не ме впечатлят, особено Тамар, защото е момиче.

Определено "Престол и щурм" ми харесва мнооого повече от "Сянка и кост". За тези няколко дни, докато я четях, съм се смяла, била съм в напрежение, изнервяла съм се... Това са неща, за които мога само да похваля Бардуго, защото писателите, които могат да ме накарат да преминавам през тези фази се броят сигурно на пръстите на едната ми ръка. 5 от 5 звезди.

неделя, 22 май 2016 г.

The "To Be Read" Book Tag

Нямах търпение да направя първия си book tag и ето, че моментът настъпи. Почувствах се поканена от Анна и Ралица (най-вече от Ралица, тъй като е направила тага сама). А сега нека споделя малко за непрочетените си книги.

1.Как и къде следите вашата купчина с книги за четене?
В началото си водех списък, но после станах редовен потребител на Goodreads и сега всичко е там.

2.Повечето ви книги за четене са на хартиен носител или в електронен формат?
Нямам нито една книга в електронен формат, за което съм изключително горда от себе си, защото е против правилата ми за четене и досега не съм си позволявала да го наруша. Имам огромна етажерка, която няма да се напълни, ако чета в електронен вариант... Пък и не ми доставя такова удоволствие да се взирам в екран, отколкото да усещам книгата в ръцете си, а после да я гледам на рафта.

3.Как определяте коя да е следващата книга за четене?
Най-често е в зависимост от настроението ми. Един ден съм на вълна английски класики, друг ден фентъзи...Или пък, ако мой приятел ми сподели за новата книга, която толкова много му е харесала и ме хване, докато ми разказва за какво иде реч, има случаи, в които въпросната книга е заемала първо място в списъка за задължително купуване и четене.

4.Посочете книгата, която стои най-дълго в списъка ви за четене.
Смятам, че това е изобщо цялата поредица на Сара Дж. Маас - Стъкленият трон. Когато си направих първият списък, още не беше излязла втората книга, а сега има цели четири и още една, която ще излезе скоро. Абсолютно всички книги са зачертани от листата, само те, единствени, останаха.

5.Книга, която скоро сте си добавили към списъка за четене?
Според Goodreads това е "Уинтър" - най-новата книга от поредицата "Лунните хроники", но тъй като не съм прочела нито една от тях (все оше!), мисля че ще сложа тук "Ясновидците" от Либа Брей.

6.Книга, която сте добавили в списъка си за четене заради красивата корица?
Отново не е  една, а цяла поредица, която май не е преведена на български. Това е поредицата Defiance, която мисля, че се превежда "Съпротива"? Страшно много ми харесва, а момичето ми напомня на принцеса Мерида от "Смело сърце" и на Америка Сингър от "Изборът".

7.Книга от списъка ти за четене, която не планираш да прочетеш?
Това е "Лукс" на Ана Годбърсън. Прерових къде ли не за тази книга, защото ми изглеждаше супер интересна, а корицата е толкова красива...За нещастие още от първите няма и 30 страници ме отказа... Може би след време ще й дам втори шанс.
8.Непубликувана книга, чиято поява очакваш?
Това е "The Cursed Child" от Джоан Роулинг, но ще вмъкна само, че очаквам на българския пазар да се появи и "Сирената" на Кийра Кас, а също и "The Too-Clever Fox" от Лий Бардуго, макар и публикувана в електронен формат.

 9.Книга от списъка ти за четене, която всеки ти препоръчва?
Ако трябва да съм точна това са "Гневът и зората" на Рене Ахдие, "Лунните хроники" на Мариса Мейър и "Двор от бодли и рози" на Сара Дж. Маас. Абсолютно сходни към тези на Ралица aka Стайлс.




 10.Книга от списъка за четене, която всички вече са прочели, само ти не си?
Не една, а хиляди... Но най-вече "Героите на Олимп" и "Пърси Джаксън и боговете на Олимп" от Рик Риърдън и "Делириум" от Лорън Оливър. Интересното е, че не изпитвам никакъв интерес към тези книги, колкото и да казват, че са интересни.



11.Книга от списъка за четене, която си умираш да прочетеш?
"Отпор" на Дженифър Л. Арментраут,"Хари Потър и огненият бокал" и "Въглен в пепелта" на Сабаа Тахир



 12.Колко книги за четене сте си отбелязали в Goodreads?
71, но ми се струват мнооого повече... С всеки ден списъка расте ли, расте.

Всеки да се чувства поканен да направи тага, ако му е харесал, разбира се и бих искала да тагна Йоана... нямам си идея дали си го направила, но е време да спреш да ядеш малки деца и да влезеш във форма, dear. (Тя знае за какво говоря)

събота, 21 май 2016 г.

"Изборът" от Кийра Кас

Кралство Илеа е новата форма на днешните Съединени Американски Щати след поредната световна война. Провинциите са 35, а устройството на държавата е в абсолютна монархия, като жителите са разделени на 8 касти. За да намерят подходяща съпруга за бъдещият крал на Илеа - принц Максън Шрийв, родителите му организират състезание, наречено "Изборът", като от всяка област на кралството бива изтеглено името на момиче, което има шанс да бъде следващата кралица. Главната героиня се казва Америка Сингър, Петица, която по желание на родителите й, се записва в "Изборът", тъй като семейството й не изкарва достатъчно пари.

Корицата... абсолютно съвършенство. Обожавам това карибско синьо! Няма корица от тази поредица, която да не ми харесва.

Така, тук ви предупреждавам, че предстоят малко спойлери, затова тези, които не са прочели книгата, ами, четете на собствен риск.

Ще започна с персонажа на Америка...Доста интересна личност, която на моменти наистина става досадна със своята несигурност. Всеки има моменти, в които се колебае за нещо, но това нейното наистина продължава доста дълго и го знам, защото вече съм прочела всички книги от поредицата, но не смятам да коментирам неща, които не са се случили в първата книга. Ако изкючим несигурността й, тя ми се вижда изключително миличка, любвеобилна и прекрасна. Но пък тази й любов към тайното й гадже - Аспен, някак си ми идва твърде в повече.

Аспен е също един от хората, които я убеждават да се включи в "Изборът", за да може да се издигне в обществото и да помогне на семейството си. Тъй като той е Шестица, ако Америка се омъжи за него, те няма да имат добри възможности, да не кажа никакви. Дори и да знае, че е прав, Америка се инати, а когато накрая склони можех да си отдъхна от цялото това дърдорене.

За жалост, то не спря още дълго време, защото след като главната героиня е вече в двореца и се запознава съвсем случайно с принц Максън и открива, че има едно такова привличане между тях, се започва с една огромна дилема - Максън или Аспен? Аспен или Максън?

Лично аз от самото начало съм Team Maxon, защото той е повече от очарователен. Моментите им с Америка са толкова сладки и непринудени, а и самото начало на връзката им така стопля сърцето ми.

Още нещо, което искам да отбележа за книгата е, че Кийра Кас не е променила държанието на главната героиня от самото начало, освен за към по-добро. Това, което имам предвид е, че в двореца всяко момиче, участващо в "Изборът" разполага с три прислужнички... В случая тези на Америка са Мери, Луси и Ан, към които тя не се отнася като с простолюдие, а даже обратното... Държи се с тях като с приятелки, което е много важно, предвид средата, в която живеят.

Единственото нещо, което най-много ме издразни накрая е, че Аспен отново изникна ей така, искайки от Америка отново да се съберат, защото положението му е по-добро от преди, защото е назначен в кралската армия и следователно е по-добре заплатен. Изключително гадно и все пак добър замисъл за любовен триъгълник, колкото и да ги мразя.

Поредицата "Изборът" определено ми стана една от любимите, не само заради историята, а най-вече заради увлекателното писане на Кийра Кас, която е създала едно леко и приятно четиво, което запленява и би могло да те накара да не се отлепиш от него с часове.

"Сянка и кост" от Лий Бардуго

"Сянка и кост" е първата книга от поредицата "Гриша", последвана от "Престол и щурм", която в момента чета, и "Падение и подем".

Действието на историята се развива в "някога могъщата Равка", както е написано на гърба на книгата, която е разполовена от Долината на смъртната сянка, обитавана от чудовища.
Главната героиня се казва Алина Старков, която израства със своя най-добър приятел Малян. Двамата споделят една и съща съдба на сираци. След като и двамата са приети в армията и полкът им се опитва да премине гореспоменатата Долина и са нападнати от гореспоменатите чудовища, Алина открива, че притежава сила, която може да постави край на тъмните времена в Равка, затова отива да бъде обучена за Гриша (aka Елита на Равка, състоящ се от Корпоралки, Материалки и Етералки, сред които най-могъщ е Тъмнейший).

Преди 1 година, когато официално започнах да чета ревюта, доста често срещах тази трилогия "Гриша", която беше доста популярна (и все още е!), а мненията бяха доста положителни. Намерих си я съвсем случайно и с доста късмет в списание "БРАВО", което беше последното останало, а срокът му вече беше минал 2 месеца от издаването му. Нда, доста късмет. Признавам си, че колкото и ревюта да бях изчела и изгледала, първите стоте страници I was like "WTF?!". Без малко да я оставя, но хем от инат, хем от интерес за по-нататъшните събития, а също така и от увлекателното писане на Лий Бардуго, продължих и сега ми е една от любимите фентъзи поредици. Интересът ми към руската култура също допринесе.


Едно от нещата, които ми харесват в книгата е това, че действията се случват в едно такова нормално темпо...Давам пример със "Задругата на пръстена" - първата книга от "Властелинът на пръстените". На Толкин, колкото и да му се прекланям на майсторството му, изключително бавното действие някак си ме дразни и отегчава.
Второто нещо, което ми допада е положителната промяна на Алина, след като е отведена в двореца, за да се научи на контрол над силата си. Вижда се един прогрес и придобиване на малко повече самочувствие. Обожавам, когато героите се променят към по-добро и стават по-нахакани. Идеален пример е Джулиет от трилогията "Разбий ме" на Тахере Мафи, макар че нейната промяна дойде малко по-бавно, но чакането на мен и сигурно на повечето фенове на поредицата, най-накрая беше възнаградено с чудесен край.

А колкото до Тъмнейший... през цялото време очаквах да имат някакъв момент с Алина, но тя Мал, та Мал... Колкото и да ми се иска, това не е "Разбий ме", Алина и Тъмнейший не са Джулиет и Уорнър и няма да има толкова задоволяващ край за ship-а.

През цялото време си представях външният вид на Алина след преобразяването й като героинята на Аделайда Кейн - кралица Мери (или Мария?) в Reign. Смятам, че Сам Клафлин е перфектен за Мал, а за Тъмнейший, чиято sexiness overload, идеален е Шон О'Прай. Особено с тези чернобели ефекти.

Като завършек ще добавя, че няма да останете докрай с първите впечатления за някои герои, за което само мога да поздравя Лий Бардуго, че е замислила такъв plot twist, но и най-вече за увлекателната история. 4 от 5 звезди.



сряда, 18 май 2016 г.

"Ние, лъжците" от Е.Локхарт

"Ние, лъжците" е история, разказана от главната героиня - Кадънс Синклер Истман, която произхожда от много известно и БОГАТО американско семейство. Всяко лято семейство Синклер се събира на частния си остров Бийчуд до брега на Масачузетс. Там Кади прекарва времето си със своите братовчеди, а прякорът им "Лъжците" е измислен от по-големите членове на семейството. Сред тях е и момчето Гат, в което героинята е влюбена, но поради цвета на кожата му, преобладават доста расистки коментари от страна на перфектното семейство Синклер. Когато "Лъжците" са на 15 години или както в книгата е написано "по време на лято номер петнадесет", Кадънс претърпява инцидент, от който получава трайна мигрена, гадене, а за случилото се няма никави спомени. Две години по-късно майка й решава отново да се върне на Бийчуд, за да може да си спомни какво е станало.

Ще започна от корицата. Семпла, но за мен придава огромно значение към историята, особено след като прочетох краят й.

Началото:

"Добре дошли в семейство Синклер.
Никой тук не е престъпник.
Никой не е пристрастен към нищо.
Никой никога не се е провалял.
Всички в семейство Синклер са атлетични, високи и красиви. Парите ни са наследствени и гласуваме за демократите. Усмивките ни са широки, брадичките квадратни, а тенис ударите ни - агресивни. 
Ние сме семейство Синклер.
Никой не е в нужда.
Никой не е в грешка."

Тези няколко реда ми звучат някак си плашещи. А това, което ще прочетете на първата страница е доста далеч от истината. (МАЛЪК СПОЙЛЕР) Всъщност семейството, макар "перфектни" и богати си имат своите недостатъци и вътрешни борби. Най-вече борбата за огромното наследство на фамилията Синклер.

Предполагам не само аз, но повечето, които са прочели "Ние, лъжците" са очаквали доста интриги и лъжи, имайки предвид заглавието. Е, останахме разочаровани. Беше си някакво нормално "ниво" на лъжи.

"Ние, лъжците" беше книга, която от доста време си бях набелязала в Goodreads и която дълго време очаквах да излезе на български, за да мога да си я купя. Чакането си заслужаваше, тъй като развоя на нещата ме накара дълго време да седя в ъгъла на леглото си, с книжлето в ръка, осмисляйки това, което едва преди няколко минути съм прочела. Краят ме шокира до такава степен, че се наложи да го прочета няколко пъти, за да възприема написаното.

Наистина, Е. Локхарт е измислила една добра история, която макар и проста на пръв поглед, се откроява от всички съвременни. По принцип обичам да чета или гледам за живота на богати семейства, затова и може би ми хареса толкова да разбера за семейните драми на атлетичните, високи и красиви членове на семейство Синклер. 5 от 5 звезди.

вторник, 17 май 2016 г.

"Заедно на път" от Сара Десен

Като за първо ревю реших да избера "Заедно на път" по случай лятото, което буквално не знам откога е започнало в Бургас. Книгата е перфектна за лятото и не само, защото историята се развива през лятната ваканция на главната героиня, но и защото самият стил на писане те кара дори и през най-студеният и мрачен ден да помиришеш морския въздух и да усетиш топлината на слънчевите лъчи. Или поне лично при мен стана...

Та, главната героиня се казва Одън Уест. Момиче, третирано още от дете като по-голяма и което прекарва повечето си време в учене.Лятото преди да отиде в колеж, тя решава да предприеме нещо по-различно от това да е завряла нос в учебниците, като отива в градчето Колби при баща й и новото му семейство. Там тя среща мистериозното момче Или, с когото споделя един и същи проблем със заспиването вечер. Сприятелявайки се все повече и повече двамата прекарват нощите в изживяване на изгубеното детство на Одън.

Книгата буквално се чете на един дъх, а създадената от Сара Десен, атмосфера е както се изразяваме повечето бургазлии "лятно-приятно"... създава комфорт и най-вече лятно настроение! Самата история на Одън е доста съвременна и нищо чудно да оприличите себе си с някой герой или пък с изживяна случка. Лично аз съм доста добре запозната с цялото това "Учи, учи, учи!", понеже повече от половината ми рода са учители. Кофти и все пак. Корицата, макар и семпла, допълва към вече създаденото впечатление за история, случваща се през горещо лято и най-вече изпълнена с приключения. Освен това и напълно си подхожда с написаното в книгата. Ако трябва да съм честна, когато видях за пръв път книгата си помислих, че ще става дума за двама приятели, които са решили през лятото да си направят пътешествие с колела, а след това осъзнават, че са влюбени един в друг и обичайните клишета...А след като прочетох резюмето си помислих, че Или е момиче, защото... Ами написан е Ели...Мда, "не съдете за книгата по корицата й", защото буквално ще се окаже нещо съвсем различно! Определено в близкото бъдеще ще си купя още книги от Сара Десен и вярвам, че няма да бъда разочарована. Давам й 4 от 5 звезди.

Мразя това неловко представяне...

Здравейте! Казвам се Ева и съм на 16 години. Живея в Бургас и не знам какво друго да кажа, което ще ви интересува, освен че обожавам да чета книги, затова и реших най-накрая да си направя блог, в който ще ви споделям мнението си за всичко, което съм прочела. Любимите ми жанрове са Young Adult, световна класика и фентъзи. Разбира се, не чета само това, наслаждавам се и на биографиите на известни личности, а също и на Fictions. Мисля, че стига толкова говорене (или писане в случая?) и се надявам да не ви стана прекалено досадна. Острани съм написала профилите ми в сайтове и приложения, така че ако някой иска да се свърже с мен и да споделя ентусиазма ми за книгите, да се чувства напълно свободен! (: