"Обсидиан" от Дженифър Л. Арментраут

Абсолютен срам е, че чак сега пиша ревю, но в последно време съм изпаднала в такава меланхолия и просто не бях в настроение да пиша за която и да е книга. Идеята беше да дочета "Аз преди теб" и "Синдер", но повече не можех да се чувствам гузно и реших да предприема нещо.

Както виждате вече, избраната книга е "Обсидиан", за която преди да прочета, имах съвсем други представи. Нито една от представите ми не се доближаваше и мааалко до истинския сюжет. Едно от предположенията ми беше, че красавецът на корицата се казва Обсидиан...Мда, нямах си и на идея, че е природно, вулканично стъкло, както пише в интернет.

Майката на Кейти Шуорц решава да се преместят от Флорида в Западна Вирджиния, за да започнат ново начало. Разбира се, Кейти, тийнйджърка, book blogger-ка (хмм...) не е доволна от този факт. Деймън и Ди Блек - брат и сестра близнаци са нейните нови съседи. Деймън - ужасно арогантен, досаден и в същото време с визия на супермодел, а Ди - жизнерадостна, приятелски настроена и също толкова добре изглеждаща. Кейти и Ди се сприятеляват, но новопристигналата си е наумила да стои далеч от брата на своята нова приятелка заради гореспоменатите причини. Докато един ден не се случва нещо, което ще промени живота й.

Както повечето, които са ревюирали книгата, така и аз съм на мнението, че тази книга е клиширана и че си прилича със "Здрач", но... тя ми достави огромно удоволствие да я чета и колкото и да ми беше явно за повечето неща, Дженифър Арментраут е свършила чудесна работа, защото докара тръпката за тези така предвидени неща. Няма да ви издавам какво ще се случи. Само една думичка... паранормално.

Самата идея ми харесва много, тъй като не е често срещана, а образите са наистина добре измислени и оригинални. Арментраут представя Питърсбърг като едно наистина уютно, спокойно и не чак толкова преливащо с народ местенце, което на мен супер много ми допада и ми се щеше просто да бъда там и да хапна с героите в онова крайпътно заведение, ако не се лъжа, книгата не е у мен и не мога дори да проверя дали е споменато в първата.

Колкото и  да ми харесва играта на Деймън като лошото момче в някои моменти нистина прекаляваше с отношението си спрямо Кейти, а тогава ми се щеше да й ударя един шамар, защото и тя не беше по-малко дразнеща, а това че сама си противоречеше беше още по-дразнещо. Дори в моите очи тя изглеждаше точно като някое малко котенце, а какво остава за готиния й съсед.

Четенето наистина си заслужава и ако първата ви се е сторила банална, повярвайте ми по-нататък няма нищо общо с това, което става в началото, не е запълнена с клишета, а Здрачевото настроение на авторката очевидно е намаляло в следващите книги, така че смело напред и сами ще се уверите, че си е струвало. 4,5 от 5.

"Падение и подем" от Лий Бардуго

Дори дни след като съм прочела "Падение и подем" и като се върна към нея, се чувствам отново толкова празна, както като я прочетох. Това третата и последна , за съжаление на всички фенове на "Гриша", от поредицата, която ще ви накара да почувствате адреналина, покачвайки се с всяка следваща дума, независимо дали се случва нещо вълнуващо (не че всичко не е вълнуващо, но да, разбрахте ме.), която с края си може да ви задоволи, но може и да ви разочарова, но задължително ще пророните поне една сълза и преди всичко ще си кажете "Мразя те и те обичам, Лий Бардуго!".

Някъде из тунелите под земята Алина се опитва да събере сили. Подкрепена от своята малка армия, тя е готова да започне търсенето на третата муска, която ще й помогне в битката за унищожаването на Долината на смъртната сянка и побеждаването на Тъмнейший, който управлява Равка.

Определено "Падение и подем" е най-добрата от цялата поредица, тъй като тук забелязах и не само аз, че има доста подобрения във всяко отношение. Има повече описание, Бардуго е акцентирала и върху връзката на Алина с Мал и останалите гришанци от армията й, има повече моменти от тези, които те карат да настръхнеш какво ще стане на следващата страница. И все пак "Престол и щурм" си ми остава най-най.

Тук Алина е взела връхната точка на решителността си, от което мога само да се радвам. Също така не хленчеше много. И с това Санктя Алина много ме плашеше, особено накрая.
За Мал също мога да кажа, че съм доволна, защото не беше така лигав, както в "Престол и щурм" и даже ми стана симпатичен за момент, но вътрешно отново не мога да го дишам.
Толя и Тамар продължават да показват своята лоялност, което ме кара още повече да ги заобичам, а също и останалите второстепенни герои, които са доизградени и сякаш Лий още повече задълбочи привързаността ми към тях и нарочно реши да бъде в последната книга, за да ми бъде като някакво сбогуване в драма филм. Толкова много ми се искаше просто да седя с всички тях край огъня на някоя полянка през нощта в Равка, да пием квас и да си приказваме и deep-ваме за живота.
С Тъмнейший е абсолютно същото, а когато двамата с Алина се посещаваха ей така изведнъж, съвсем "ненадейно" и държанието ми все едно са яли, пили и веселили заедно 7 дни и нощи ми беше изключително комично, защото почваха да провеждат и едни разговори...
И най-накрая, но не по важност, а за да вметна, че това е възможно най-добрият изграден мъжки образ във всички книги, които съм чела, а именно - Николай Ланцов. Обичам го този човек. И в тази част той не остава по-назад със случващото се, а даже напротив. Неговото чувство за хумор и обаятелност не остават по-назад и отново ще си позволя да напиша неговите "изцепки":

"-Човек никога не знае - отвърна Николай. -Напоследък бях доста зает. Нищо чудно да съм подготвил още някоя изненада за Тъмнейший.

-Кажи ми, моля те, че имаш намерение да се маскираш като волкра и да изскочиш от тортата.

-Ех, ти направо провали изненадата. - Той се оттласна от перилата. - Сега се налага да ни прекарам през границата."

"-Страхотно. Вражеска територия. Сега вече се успокоих!

-Тук съм в свои води - смигна ми Николай. После закрачи по палубата, подсвирквайки си фалшиво позната мелодия."

"-Как успява с всичко?!

-Искате ли да научите каква е моята тайна? - внезапно се обади иззад гърба ни Николай. (...) Той се наведе помежду ни и завъртя глава. -Имам много пари - прошепна високо. Завъртях очи. -Не, наистина - настоя той - Много пари."

Нека не продължавам, защото ако трябва да сме честни бих изкарала всичко, което се отнася за Николай. Искрено се смях.

Фаталният край ме остави тоолкова празна, както не се бях чувствала скоро. (Май за последно беше като прочетох "Изборът" преди месец и нещо... СКОРО). Наистина didn't see that coming. Бях чела, че е наистина гадничък, някои казваха, че е разочароващ. Мен ме разочарова заради друга причина, защото за момент си помислих, че ще има хубав завършек за ship-а ми и бях прочела неправилните редове от края още преди да свърша книгата и бях толкова щастлива, даже пророних сълзи от радост и след всичко, което стана, завърших плачеща за всичко на ъгъла на леглото ми...Сърцето ми, чувствата ми...Получих още една травма от книга. Thank you, Leigh Bardugo.

Нямам думи за "Гриша". Ще кажа, че няма да сбъркате, ако я прочетете и ще ви пожелая успех с преодоляването на края на тази история, изпълнена с приключения, любов, приятелство, смях заради моя любим Николай и доста епични моменти.

"Короната" от Кийра Кас

Колкото и да не ми се иска...Това е последната книга от поредицата "Изборът". Вътрешно се надявам Кийра отново да се отметне, защото поначало трябваше да бъде трилогия, но ето ги "Наследницата" и "Короната". Дори в момента, като пиша ревюто изпитвам носталгия, затова как чаках две години подред да дойде месец Май и да излезе следващата. Няма да се впускам в такива драматични обяснения, така че минавам направо по същество.

Всичко започва от там, откъдето свърши "Наследницата". Случиха се неща, които доста повлияват на Иди и с това тя ме спечели още повече. Вижда се една по-зряла и по-отговорна Идлин, която със своя упорит характер постига доста. Разбира се, пътят не е лесен и чак тогава тя осъзнава малка част от това да управляваш цяла страна (Нищо не съм казала!).

Със сигурност може да се каже, че тази книга е по-емоционална от предната, тъй като младата бъдеща кралица минава през доста неща, които малко или много й повлияват. Самата тя не е толкова добре запозната със себе си и чувствата си, което е донякъде добре, защото първата любов, казват, е най-силна. Жалко че се усеща толкова късно, макар че се надявах на друго.

В ревюто на "Наследницата" споменах, че доста от читателите не са доволни от това, че Кийра не е вкарала малко повече описания на участниците. Да кажем, че положението тук се е подобрило, тъй като Идлин наистина взема на сериозно "Избора" и започва да общува по-често с момчетата и въобще държанието й спрямо тях също се е променило. Някои от тях наистина ми станаха симпатични, а и успях да ги запомня. Освен тях имаше и повече присъствие на Америка и Максън, които нямаше как да бъдат пропуснати. Тяхната любов е все така чиста и дълбока още от самото начало.

Макар и доста добрия замисъл на целия развой на нещата. Кас наистина е докарала всичко, както трябва, но някак си не ми се връзва. Още от самото начало си знаех, че ще има някакъв обрат. Тогава всичко стана много бързо за мен, аИди сама призна своите чувства, които ако човек бъде внимателен, от раз ще познае кой ще бъде следващият крал на Илеа. Не мога да кажа, че не я разбирам, защото в ревюто на предната книга написах, че аз също бих постъпила точно като нея във всяко едно отношение. Двете с нея бихме били Best Friends Goals. Бих се радвала на открити разговори с нея. Ах, мечти, мечти...
дали това, че си харесвах друг и че исках той да спечели, или пък че имах и друга теория как ще протече всичко...Не знам кое влияе повече на мнението ми.

Кийра Кас е създала една изключително интересна поредица, с която съм преживяла всякакви мигове. С две думи съпреживявах всичко, което е написано от ръката на тази надарена жена. Кас е създала нещо не толкова срещано в литературата, а историята е толкова запленяваща, че ще ви хване от първите страници. В никакъв случай няма да сгрешите, ако още утре отидете в най-близката книжарница и си купите книгите. Даже ще ви поздравя за ИЗБОРА. На "Короната" давам 4 от 5, а на цялата поредица, не 5, а 50.

"Наследницата" от Кийра Кас

Дами и господа, представям ви четвъртата книга от поредицата "Изборът", чието издаване за мен беше абсолютно изненадващо! Когато я видях за пръв път в книжарниците...мисля, че се влюбих...Това е възможно най-красивата за мен корица не само от цялата поредица, а изобщо! Но нека за момент да изключим съденето на книгата по корицата и поговорим малко за съдържанието, което далеч не беше лошо, а даже напротив. Действието на историята се случва в кралския дворец, 20 години след "Избора" на принц Максън, чиято първородна дъщеря - Идлин е разказвачът в книгата. За нейно нещастие, както тя казва, се е родила 7 минути преди своя брат-близнак Арън и понеже родителите й не са искали да оставят първородното си дете без титла са променили закона, от което следва че на Идлин се пада честта да бъде първата кралица на Илеа. Понеже народът отново негодува заради премахването на кастовата система, крал Максън решава, че моментът за още един "Избор".

Прочетох доста негативни мнения за книгата и най-вече за самата Идлин. Аз лично я смятам за доста интересна личност. Мисля, че имаме доста общи черти. Харесва ми нейната харизматичност, гордост, амбициозност, самочувствието й, което понякога наистина си показва, че е на високо ниво и темпераментността й. (И това че имаме общи хобита като рисуване на модели и това че всичко, което искаме, го искаме веднага) Обожавах моментите, когато си повтаря мантрата "Аз съм Идлин Шрийв и никой не е по-могъщ от мен.". Абсолютно едно към едно сме и колкото и да казват, че е прекалено егоистична и превзета, ако бях на нейно място щях да постъпя като нея. Разбира се, по-нататък в книгата се вижда как зад маската на "ледената кралица" стои едно не чак толкова уверено и сигурно в действията си момиче.

Радвам се, че Кийра Кас не е повторила историята на Максън и Америка и моКайл, Хенри и Ерик. В последствие разучих и другите. Още от първата поява на Кайл ми мина през ума, че той ще бъде включен и в бъдеще ще има вземане-даване. Той беше (и си остава!) фаворитът ми - умен, саркастичен и винаги реалист. Друг мъжки и вече второстепенен герой е Арън - близнакът на Иди. Пълната нейна противоположност и особено ми хареса как Кийра е актцентирала като че ли най много на отдадеността му към принцеса Камил.
же да се каже, че очаквах малко повече участие от тяхна страна в книгата. Друго нещо, на което обърнах внимание е липсата на чертите на участниците в "Избора". На доста голяма част от читателите им е било трудно да изградят образите им. Единствено бях запомнила

"Наследницата" като първите три книги от поредицата е написана по-изящен и майсторски начин, което прави историята на Идлин още по-увлекателна. Кийра Кас отново успя да направи край, от който веднага ти се иска да грабнеш следващата книга, което води до извода, че шансът да ви доскучее, докато четете, е минимален. На това страхотно продължение давам 4 от 5 звезди.

"Единствената" от Кийра Кас

"Единствената" - грандиозният край на историята на Максън и Америка. Най-емоционална, най-интересна, най-уникална. Тази книга ме убеди, че "Изборът" е една от НАЙ-любимите ми поредици.

За разлика от "Елитът", в който Америка и Максън не преставаха да правят глупави постъпки, тук в "Единствената" са такива душици. Връзката им се укрепва все повече и повече и двамата не спират да доказват обичта си един към друг. Стават по-прями, което в един момент не завърши добре и все пак... Кийра ни разкрива и малка част от личността на истинския Максън, който не е принц, а просто младеж с нормални хобита и мечти.

Ако смятате, че във втората книга Америка е станала наистина смела, то в третата се е превърнала в нов човек. Самото й мислене се променя към по-добро, поема повече отговорности, става по-разсъдлива и въобще нищо общо с "Елитът", което само може да ме прави щастлива.

Същото е и с другите четири момичета. Томахавката е заровена и всички стават истински приятелки. Едно от тях наистина ми стопли сърцето с драстичната си промяна и имах големи надежди за по-напред, но уви.

Единственият дразнещ човек в цялата книга беше - Крис...Буквално тя беше заместител на Аспен от миналите две книги с тези нейните картички и мили жестове. Беше ми прекалено сладникава и превзета и се буташе навсякъде.

За мое огромно облекчение Америка най-накрая се усети и заедно с томахавката, колебанието й кой да избере също беше заровено. Аспен не се вреше толкова там, където не трябва и даже ми стана симпатичен. За момент човек би си помислил, че страстите са се охладили и че най-накрая всичко ще бъде fine...Да, ама не.

За голяма изненада на читателите принц Максън и Америка се съюзяват с хора, с които не са и подозирали, че след време ще успеят да променят бъдещето на Илеа към
по-добро. Отново има много екшън, тъй като се намесват и бунтовници.

Разбира се, следва и моментът, в който толкова много съчувствах на Мер и даже докато четох книгата си представях как, ако беше реална личност щяха да се пуснат трендове от сорта на "#prayforAmericaSinger", "#prayfortheSingers". Може да се каже, че от това се извлече една полезна информация, която няма да напиша тук, прочетете the damn book и ще разберете.

Когато най-накрая настъпва годежната церемония, където Максън ще обяви своята годеница....помислих си, че това е някаква по-лека версия на "Червената сватба" от "Игра на тронове". Тотален mindfuck. Убиха хора, които не трябваше и не трябваше да умират. Сърцето ми бавно-бавно се късаше.

"Изборът" е една уникална поредица, която ме е довеждала до най-различни емоции и състояния... Стилът на писане на Кийра Кас е толкова увлекателен, а непринудеността, човечността и благородността на Америка те карат да я заобичаш още повече. Читателите могат да израстнат с Мер и да усетят какво е да бъдеш претендентка за сърцето на принц Максън. Просто ги обожавам. 5 от 5 звезди.

"Престол и щурм" от Лий Бардуго

"Престол и щурм" е една от книгите, които колкото повече наближаваш края й, толкова повече ти се иска да не свършва и историята да продължи. Да, знам, че има и трета книга, която още щом приключих тази, я започнах. Няма за какво да се тръшкам, защото вече се убедих, че тази поредица става все по-добра и по-добра. "Сянка и кост" не беше нещо особено в сравнение с това бебче, за което пиша ревю.

Алина и Мал преживяват известно време в градчето Кофтан и биват заловени отново от Тъмнейший, който е увеличил своята сила и е изготвил коварен план, засягащ бъдещето на Равка. Призоваващата слънцето се връща в Малкия дворец, заедно с Малян и още куп нови персонажи, които заобичах адски много, за да оглави Втората армия и да въстане срещу Черния еретик (Тъмнейший, за тези които не са чели първата книга).

Честно казано, от събитията в "Сянка и кост" очаквах да има повече екшън, но тук като че ли преобладаваха повече емоционалните моменти и най-вече тези между Алина и Мал.

Ще започна с това, че Алина започва още повече да ми харесва, макар че не бих я нарекла една от любимите ми героини, но това че с всяка книга тя придобива все повече мощ и става все по-нахакана ме радва изключително много. Обожавам героите, които ship-вам да имат известни дразги, как винаги се противопоставят един на друг и направо ми иде да ги хвана за главите и да ги накарам да се целунат...Колкото и надежди да имам Darklina is never going to happen. Още в началото, когато Тъмнейший залавя Мал и Алина и се разправяха, това беше един от тези моменти, които описах два реда нагоре.

Като заговорих за емоционални моменти, тук ще си позволя да напиша, да кажем, спойлер.
В книгата общо взето се преследва морския бич или морския дракон или още известен с името "русалие". Той притежава златни люспи, които после стават втората муска на Алина, заедно с нашийника от рогата на елена на Морозов, а в третата книга ще търсят феникс, който ще бъде третата муска и ще направи героинята по-силна. За целта тя трябва да убие тези митологични същества, което беше нещо доста гадничко за мен. Лий Бардуго те кара да се вкараш наистина в положението на всеки един от героите, а това да убиеш такова създание, направо ми разкъсва душицата. Не ми се мисли за феникса... Имаше и нещо подобно с бебета волкри.

За Мал само ще кажа, че на моменти ми идваше малко в повече. По принцип характерът ми е такъв, че първоначално се опитвам да се поставя на мястото на човека или в случая героя...Опитах се и все пак продължаваше да ме дразни с държанието си и най-вече към края на книгата.

Стига толкова гадни моменти и нека се съсредоточим върху едно от най-хубавите неща в цялата книга...Николай Ланцов aka bae. Още откакто се появи той стана един от най-най-най-любимите ми герои. С този неговия сарказъм, шеговитост, гъвкавост, многото опит, предвид годините му, обаяние над околните... просто уникален герой. На моменти просто съм избухвала в смях, четейки изказванията му.

-Тъмнейший ще те преследва до края на дните ти.

-Е, тогава двамата с теб ще имаме нещо общо, нали така? Пък и на мен ми харесва да имам могъщи врагове - карат ме да се чувствам важен."

-Кой е той? И какво иска от мен?

-Защо си толкова сигурна, че е мъж? Може пък да те водя при Фйерданската царица.

-Това ще е брак само на хартия. - увери ни, а после се ухили предизвикателно на Мал, сякаш това беше по-силно от него. -С изключение на въпроса за раждането на престолонаследници, разбира се.

-Ваше Височество...

-Николай - поправи ме той. -Отговарям още на "любими" и "хубавецо"

Сега разбрахте за какво говоря, нали? През цялото време си мислех колко много искам да съм с него на "Волкволни" или пък на "Колибрито" и как през 99% от времето с него щяхме да се дразним. Истинска мечта.

Имаше един момент, когато Алина и останалите отново се бяха върнали в Долината на смъртната сянка. Тогава ми стана т

олкова смешно, защото всички бяха толкова развълнувани, а тя, милата, й се искаше да повърне. След като взе златните люспи на морския бич ми напомняше на Фродо и пръстена... Толкова погълната от мощта на гривната.

Искам да спомена двама от второстепенните герои, които изключително много ме изпълват със своето badass държание, с лоялността си и уменията си - Тамар и Толя. В началото не ми правеха особено впечатление, но след като започнаха едни описания на това как се бият, веднага ме спечелиха. Тъй като аз тренирам бойно изкуство нямаше как да не ме впечатлят, особено Тамар, защото е момиче.

Определено "Престол и щурм" ми харесва мнооого повече от "Сянка и кост". За тези няколко дни, докато я четях, съм се смяла, била съм в напрежение, изнервяла съм се... Това са неща, за които мога само да похваля Бардуго, защото писателите, които могат да ме накарат да преминавам през тези фази се броят сигурно на пръстите на едната ми ръка. 5 от 5 звезди.

"Сянка и кост" от Лий Бардуго

"Сянка и кост" е първата книга от поредицата "Гриша", последвана от "Престол и щурм", която в момента чета, и "Падение и подем".

Действието на историята се развива в "някога могъщата Равка", както е написано на гърба на книгата, която е разполовена от Долината на смъртната сянка, обитавана от чудовища.
Главната героиня се казва Алина Старков, която израства със своя най-добър приятел Малян. Двамата споделят една и съща съдба на сираци. След като и двамата са приети в армията и полкът им се опитва да премине гореспоменатата Долина и са нападнати от гореспоменатите чудовища, Алина открива, че притежава сила, която може да постави край на тъмните времена в Равка, затова отива да бъде обучена за Гриша (aka Елита на Равка, състоящ се от Корпоралки, Материалки и Етералки, сред които най-могъщ е Тъмнейший).

Преди 1 година, когато официално започнах да чета ревюта, доста често срещах тази трилогия "Гриша", която беше доста популярна (и все още е!), а мненията бяха доста положителни. Намерих си я съвсем случайно и с доста късмет в списание "БРАВО", което беше последното останало, а срокът му вече беше минал 2 месеца от издаването му. Нда, доста късмет. Признавам си, че колкото и ревюта да бях изчела и изгледала, първите стоте страници I was like "WTF?!". Без малко да я оставя, но хем от инат, хем от интерес за по-нататъшните събития, а също така и от увлекателното писане на Лий Бардуго, продължих и сега ми е една от любимите фентъзи поредици. Интересът ми към руската култура също допринесе.


Едно от нещата, които ми харесват в книгата е това, че действията се случват в едно такова нормално темпо...Давам пример със "Задругата на пръстена" - първата книга от "Властелинът на пръстените". На Толкин, колкото и да му се прекланям на майсторството му, изключително бавното действие някак си ме дразни и отегчава.
Второто нещо, което ми допада е положителната промяна на Алина, след като е отведена в двореца, за да се научи на контрол над силата си. Вижда се един прогрес и придобиване на малко повече самочувствие. Обожавам, когато героите се променят към по-добро и стават по-нахакани. Идеален пример е Джулиет от трилогията "Разбий ме" на Тахере Мафи, макар че нейната промяна дойде малко по-бавно, но чакането на мен и сигурно на повечето фенове на поредицата, най-накрая беше възнаградено с чудесен край.

А колкото до Тъмнейший... през цялото време очаквах да имат някакъв момент с Алина, но тя Мал, та Мал... Колкото и да ми се иска, това не е "Разбий ме", Алина и Тъмнейший не са Джулиет и Уорнър и няма да има толкова задоволяващ край за ship-а.

През цялото време си представях външният вид на Алина след преобразяването й като героинята на Аделайда Кейн - кралица Мери (или Мария?) в Reign. Смятам, че Сам Клафлин е перфектен за Мал, а за Тъмнейший, чиято sexiness overload, идеален е Шон О'Прай. Особено с тези чернобели ефекти.

Като завършек ще добавя, че няма да останете докрай с първите впечатления за някои герои, за което само мога да поздравя Лий Бардуго, че е замислила такъв plot twist, но и най-вече за увлекателната история. 4 от 5 звезди.

"Ние, лъжците" от Е.Локхарт

"Ние, лъжците" е история, разказана от главната героиня - Кадънс Синклер Истман, която произхожда от много известно и БОГАТО американско семейство. Всяко лято семейство Синклер се събира на частния си остров Бийчуд до брега на Масачузетс. Там Кади прекарва времето си със своите братовчеди, а прякорът им "Лъжците" е измислен от по-големите членове на семейството. Сред тях е и момчето Гат, в което героинята е влюбена, но поради цвета на кожата му, преобладават доста расистки коментари от страна на перфектното семейство Синклер. Когато "Лъжците" са на 15 години или както в книгата е написано "по време на лято номер петнадесет", Кадънс претърпява инцидент, от който получава трайна мигрена, гадене, а за случилото се няма никави спомени. Две години по-късно майка й решава отново да се върне на Бийчуд, за да може да си спомни какво е станало.

Ще започна от корицата. Семпла, но за мен придава огромно значение към историята, особено след като прочетох краят й.

Началото:

"Добре дошли в семейство Синклер.
Никой тук не е престъпник.
Никой не е пристрастен към нищо.
Никой никога не се е провалял.
Всички в семейство Синклер са атлетични, високи и красиви. Парите ни са наследствени и гласуваме за демократите. Усмивките ни са широки, брадичките квадратни, а тенис ударите ни - агресивни. 
Ние сме семейство Синклер.
Никой не е в нужда.
Никой не е в грешка."

Тези няколко реда ми звучат някак си плашещи. А това, което ще прочетете на първата страница е доста далеч от истината. (МАЛЪК СПОЙЛЕР) Всъщност семейството, макар "перфектни" и богати си имат своите недостатъци и вътрешни борби. Най-вече борбата за огромното наследство на фамилията Синклер.

Предполагам не само аз, но повечето, които са прочели "Ние, лъжците" са очаквали доста интриги и лъжи, имайки предвид заглавието. Е, останахме разочаровани. Беше си някакво нормално "ниво" на лъжи.

"Ние, лъжците" беше книга, която от доста време си бях набелязала в Goodreads и която дълго време очаквах да излезе на български, за да мога да си я купя. Чакането си заслужаваше, тъй като развоя на нещата ме накара дълго време да седя в ъгъла на леглото си, с книжлето в ръка, осмисляйки това, което едва преди няколко минути съм прочела. Краят ме шокира до такава степен, че се наложи да го прочета няколко пъти, за да възприема написаното.

Наистина, Е. Локхарт е измислила една добра история, която макар и проста на пръв поглед, се откроява от всички съвременни. По принцип обичам да чета или гледам за живота на богати семейства, затова и може би ми хареса толкова да разбера за семейните драми на атлетичните, високи и красиви членове на семейство Синклер. 5 от 5 звезди.

"Заедно на път" от Сара Десен

Като за първо ревю реших да избера "Заедно на път" по случай лятото, което буквално не знам откога е започнало в Бургас. Книгата е перфектна за лятото и не само, защото историята се развива през лятната ваканция на главната героиня, но и защото самият стил на писане те кара дори и през най-студеният и мрачен ден да помиришеш морския въздух и да усетиш топлината на слънчевите лъчи. Или поне лично при мен стана...

Та, главната героиня се казва Одън Уест. Момиче, третирано още от дете като по-голяма и което прекарва повечето си време в учене.Лятото преди да отиде в колеж, тя решава да предприеме нещо по-различно от това да е завряла нос в учебниците, като отива в градчето Колби при баща й и новото му семейство. Там тя среща мистериозното момче Или, с когото споделя един и същи проблем със заспиването вечер. Сприятелявайки се все повече и повече двамата прекарват нощите в изживяване на изгубеното детство на Одън.

Книгата буквално се чете на един дъх, а създадената от Сара Десен, атмосфера е както се изразяваме повечето бургазлии "лятно-приятно"... създава комфорт и най-вече лятно настроение! Самата история на Одън е доста съвременна и нищо чудно да оприличите себе си с някой герой или пък с изживяна случка. Лично аз съм доста добре запозната с цялото това "Учи, учи, учи!", понеже повече от половината ми рода са учители. Кофти и все пак. Корицата, макар и семпла, допълва към вече създаденото впечатление за история, случваща се през горещо лято и най-вече изпълнена с приключения. Освен това и напълно си подхожда с написаното в книгата. Ако трябва да съм честна, когато видях за пръв път книгата си помислих, че ще става дума за двама приятели, които са решили през лятото да си направят пътешествие с колела, а след това осъзнават, че са влюбени един в друг и обичайните клишета...А след като прочетох резюмето си помислих, че Или е момиче, защото... Ами написан е Ели...Мда, "не съдете за книгата по корицата й", защото буквално ще се окаже нещо съвсем различно! Определено в близкото бъдеще ще си купя още книги от Сара Десен и вярвам, че няма да бъда разочарована. Давам й 4 от 5 звезди.