четвъртък, 18 август 2016 г.

"Перфектна химия" от Симон Елкелес

"Перфектна химия" е едно от онези клиширани романчета, които докато четеш, можеш да предвидиш абсолютно всичко. Но все пак има едно нещо, което може да ги направи интересни и това е стилът на писане на автора и това колко добре може да преразкаже история, която е четена или чувана, а защо не и преживяна (ако сте късметлии) толкова много пъти. Ако не беше ревюто на моята адашка Ева Койчева и ако не беше сложила снимка на Ашли Бенсън и Тайлър Поузи, които влизат в списъка ми с най-най-най-любими актьори... "Перфектна химия" нямаше да присъства сега в моята библиотека. Щом видях снимката си казах "Да, ще се чете", а когато прочетох ревюто си казах, че това ще да е книгата, която ще ме изкара от този коварен slump. Съдбата си знае работата, защото точно сега имах нужда да не започвам с нещо натоварващо, а просто да се отпусна и да се наслаждавам на историята на Бритни Елис и Алекс Фуентес.

Тук си имаме един от любимите ми сюжети и шаблони за подобни истории - лошо момче, което всъщност не е толкова лошо и богато момиче, което не е разглезената принцеса на мама и тате. Всичко започва с бас, а накрая завършва с истинска любовна игра. Още в самото начало разпознах историята на Баби и Аче от "Три метра над небето" и елементи от "Ромео и Жулиета" заради тяхната "забранена любов". Симон Елкелес ни разкрива мислите на героите, представяйки ни ги с техните лични гледни точки. Всеки ден двамата тийнейджъри слагат маските, които веднага ги превръща в напълно нови образи, прикривайки слабостите и истинските си желания, за да оцелеят в суровото си ежедневие. Без значение какво се случва, двамата въпреки всякакви трудности и препятствия, продължават да поддържат тези образи. Алекс - на младото момче гангстер, което не се интересува от нищо друго освен незаконни сделки с наркотици, а Бритни - на перфектната дъшеря и най-популярно момиче в гимназията или на американски английски - Queen B, пчелата-майка.

Обожавам начина, по който авторката с подходящо темпо ни вмъква в живота и на двамата герои и разкрива техните личности. Средата, която е описала Елкелес, е напълно позната на един млад човек, но това, което е непознато за повечето от нас, защото шансът да се случи е едно на милион, но пък затова си имаме книгите и филми, е това е влезеш в света на другия, който се представя за такъв, какъвто не е. Успях да съпреживея абсолютно всичко с Бритни и Алекс - от щастие и радост до напрежение и тъга. Имаше момент, в който се разтопих и това беше моментът, когато Алекс общуваше с болната сестра на Брит - Шели. Гангстер с добро сърце.

Винаги съм харесвала историите, в които героинята променя героя и го кара да бъде още по-добър, но и с него тя да преживее една промяна, правейки я по-уверена и готова да се наслади на живот, който нейният любим ще й разкрие, тъй като в повечето случаи винаги момичетата се оказват срамежливи и не поемащи рискове за по-динамичен живот. Този елемент присъстваще отново тук и аз се насладих максимално, проследявайки как Бритни и Алекс изкарват малко по малко своя истински образ един пред друг, а след това пред всички около тях.

През цялото време, докато четях си представях Алекс като Тайлър Поузи, а Бритни като Ашли Бенсън. Смятам, че са просто перфектни за тези образи, тъй като феновете на "Малки Сладки Лъжкини" и "Тийн Вълк" сме свикнали да ги виждаме в такива. А и без това ги обожавам като двойка, а това че преди ги използвах за мой fanfiction събуди още по-голямо чувство на сантименталност и обич спрямо тях.


Краят беше просто всичко, което исках да стане... Даже пуснах няколко сълзички от щастие. Отново повтарям - прекрасна история с една естествена любов, докосваща сърцата на всяко едно момиче, мечтаещо за подобен романс. 4,5 от 5 звезди.

Няма коментари :

Публикуване на коментар