неделя, 14 август 2016 г.

"13 причини Защо" от Джей Ашър

Тъй като сега съм потънала в апатия и единствените неща, които правя са да мрънкам и да критикувам постоянно и да проявявам огромно безразличие към заобикалящата ме среда, ето как ми дойде идеята да напиша ревю за тази сладка книжка, в която мога излея цялата си злоба (разбира се, без да прекалявам). Прочетох я преди две години и още не мога да се отърся от това чувство на погнуса. Мда, звучи ви доста пресилено, но е така. През целия процес на четене си мислех кога ще свърши най-накрая тази абсурдна история.

Става дума за тийнейджъра Клей, който един ден получава мистериозен пакет. Оказва се, че получава касети от момичето, което се е самоубило преди няколко седмици и момичето, в което той е бил влюбен до уши - Хана Бейкър. Хана е записала тези касети, за да обясни на тринадесет човека своите тринадесет причини, които са я подтикнали да посегне на живота си.

Имах доста големи очаквания за книгата. Мислех си, че ще бъдат някакви наистина сериозни причини, а това нейното не бяха дори причини, а извинения само и само да начешат крастата на бушуващите й хормони. Сега се пригответе за мой личен анализ...

Тези, които са прочели книгата, предполагам са се досетили за това, че да кажем главната причина за самоубийството на Хана е заради репутацията й, която още от началото на първата й година в гимназията не е никак добра. Със слухове нейните връстници я поддържат да си остане такава, от което тя се депресира наистина много, но не смятам, че тя е направила някаква крачка и въобще да е показала нещо, с което да си проличи, че иска да промени всичко. Най-мразя слабите герои, които не знаят да правят нищо друго освен да се оплакват, да се възприемат като истинска жертва и да не правят нищо по въпроса, защото всеки е срещу тях. Хана Бейкър е от тези герои. През цялото време тя само се опитва да намекне (силно казано) за нейните проблеми, но как да стане... Още повече, че това да искаш да се самоубиеш и да смееш да обвиняваш хората, защото си взел някаква си шега прекалено сериозно, защото той ти бил откраднал някакви си картички, защото си прекалено глупава и наивна да вярваш на всекиго и най-вече защото не си взела нужните мерки и не си направила това, което трябва, за да се чувстваш безопасно у вас. Това е само малка част от цялата картинка. Бих могла да изредя всички тези тринадесет причини и да напиша тяхното решение и какво бих направила аз в такъв случай, но предпочитам да не го правя, за да не издавам абсолютно всичко, а и не искам да развалям представите на хората, които смятат да я прочетат. Ако сте като мен, то значи това ще стане по-късно след като Клей получава касетите. :) Беше ми страшно досадно, когато четях гледната точка на Хана. Просто си я представях как говори с някакъв писклив хленчещ глас и с тон на драма кралицата, каквато е.

Все пак... някои хора биха намерили причините й за напълно основателни, имайки предвид колко лабилна може да бъде психиката на човек, а още повече в тези крехки години, когато репутацията в училище, гаджетата и купоните са водещи в списъка с най-важните неща за един млад човек. Както казах, намирам тези "причини" за оправдания. Горкият Клей дори не заслужава да бъде споменат в тези касети и щеше да е по-добре Хана да му беше написала писмо, в което да разкрие чувствата си. (Опа! Малък спойл, но да.)

Още едно от нещата, които не ми хареса в тази книга беше, че Джей Ашър не успя да ми предаде тази емоция от "голямото решение" на главната героиня. Независимо, че намирам причините за абсурдни, Ашър можеше да придаде по-голямо...желание от нейна страна? Представете си как отивате до хладилника, надявайки се да има нещо, което наистина много ви се яде, но го няма и ей така решавате да се самоубиете, защото го няма... Измислих страхотен пример, но се надявам, че сте хванали мисълта ми.

В крайна сметка можем да си извадим поука от цялата работа. А тя е, че трябва да внимаваме с кого отиваме да се срещаме на детска площадка, да знаем, че винаги зад облаците стои слънцето и че винаги може да се намери поне един човек, който да ни помогне в трудна ситуация било то родител, учител, приятел, психолог и т.н. Стига да искаме, можем винаги да променим това, което не ни харесва.
Още едно от малкото положителни неща на тази книга е, че те кара дълбоко да се замислиш за това какво можеш да причиниш на другите умишлено и не умишлено.
Също така идеята с касетите доста ми хареса, защото не е често срещана или поне аз не съм попадала на нещо подобно, така че присъждам 10 точки за оригиналност на Джей Ашър.
Почитатели на книгата и автора, не ме мразете. 2,5 от 5 звезди.

1 коментар :

  1. Е, на едно мнение сме. Вярно, че всичко зависи от човека, но причините наистина ми се сториха абсурдни. Според мен щеше да е по-правилно ако героинята беше потърсила помощ или някой с когото да поговори. Например Клей.

    ОтговорИзтриване