"Предимствата да бъдеш аутсайдер" от Стивън Чбоски

Предполагам всеки от обществото на буук блогърите е чувал за тази книга. Макар и времето на нейното нашумяване да е отминало, забелязах, че тя си е все така известна и все още се намират заблудени хора като мен, които чак сега са отделили време за нея да я прочетат. И все пак по-добре късно, отколкото никога. Имах различни очаквания към "Предимствата да бъдеш аутсайдер", като най-вече очаквах книгата ми влезе под кожата, имайки предвид мнението на голям процент от приятелите ми и от четящото общество, което е положително. За съжаление останах със смесени чувства и в момента съм в "златната среда", защото хем ми хареса, хем не ми хареса.

15-годишният Чарли пише писма до свой анонимен (и ако наистина не се лъжа, несъществуващ?) приятел, където той пише своите преживявания, мисли и чувства, обхванати в рамките на една учебна година. С влизането си в гимназията той се запознава с групичка дванадесетокласници, които му показват и най-вече, по мое мнение, го вкарват в тийнейджърския живот.

Нека започнем с положителните неща. Ако трябва да съм честна няма неща, които да не са ми харесали, просто книгата не ми повлия толкова.
Учудващо, но факт, Чарли ми беше един наистина симпатичен герой, чиято чувствителност въобще не ме подразни или нещо подобно, даже обратното. Намирам го за много сладък, а това, че плачеше дори и за най-малкото ми се струва много по-мъжкарско, отколкото големите мъжаги, които задържат емоциите си и го избиват на бой. Разбира се, има и някои изключения. Наистина успя да ме докосне с тези си действия.
Второто нещо, което ми допадна беше това, че в книгата са описани случки и неща, за които се разсъждава и навлиза дълбоко в темата. Затова и я препоръчвам на всички тийнейджъри, защото вярвам, че всеки ще открие себе си в някого.
Трето, което вече съм споменавала е, че обожавам да чета за живота на мой връсник. Стивън Чбоски е написал една лека и ненатоварваща книга и тук бих направила сравнение, за да покажа, че не всички книги за тийнейджъри биха ми харесали. В случая ще дам пример с "Аутсайдерът". Ха... заглавията. Макар че е отново от гледната точка на петнадесет годишен, тя не успя да ме спечели пък въобще.
Патрик и Сам бяха интересни персонажи, с които наистина бих искала да се запозная. Общо взето цялата им компания си е компания за милиони, защото са събрани всякакъв вид характери, а сблъсъците на Чарли с тях поддържаше историята увлекателна, поне за мен.
Друг герой, който си казах, че няма да подмина е учителят по литература - Бил. Прекланям се пред такива хора като Бил, които загърбват всякакви официалности и се държат не като учители, а като приятели на учениците си. Това че даваше книги на Чарли, за да помогне в израстването му и да си вземе поука от тях най-вече още повече печели симпатиите ми.

Много малко ми трябваше да дам на книгата 4 звезди вместо 3,5, но имаше нещо, което ми липсваше и все пак не мога да отрека, че не ме докосна в някои моменти и че до някаква степен ми харесва. В никакъв случай не е губене на време, а това че обемът й не е голям, само ще улесни прочита.