неделя, 26 юни 2016 г.

"Гордост и предразсъдъци" от Джейн Остин

Супер много се дразня, защото тъкмо започнах да влизам отново в ритъм с ревютата и отново училището ще ми почука на вратата и ще ми каже за допълнително оформяне на оценки... Ха.Ха. Нямам намерение да ви дрънкам повече за тъпото ми ежедневие, а ще ви занимавам с романтиката на Елизабет и Фицуилям и непростимата ми любов към Джейн Остин и нейния стил на писане.

Действието в "Гордост и предразсъдъци" се развива в Южна Англия, като се започва в имението Лонгборн, чиито собственици са господин и госпожа Бенет и техните пет дъщери - Джейн, Елизабет, Лидия, Кити и Мери, които се водят като примери за дребната аристокрация. Една есен до тях се настанява младият господин Бингли. С неговото идване започва цяла редица от събития, които формират тази страхотна и незабравима класика.

Обожавам Джейн Остин, защото нейният стил на писане е повече от безупречен. Героите са с абсолютно добре изградени черти и образи, няма никакви plot holes, а умелата ръка на Остин те пренася в средата на развитието. За нито един момент не съм се отегчавала, защото действието си върви с подходяща скорост, ако мога да се изразя така, а и случващото се наистина интригува читателя.

Както на повече фенове на книгата, така и на мен Елизабет и Дарси са ми любими герои, а също и бащата на Лизи, защото не само че е моят идеал за баща - подкрепящ, грижовен и не толкова прекланящ се пред хорското мнение и етикет, но и защото много ми напомня за моя, който е пооочти едно към едно с него.

"Мъчителна дилема стои пред тебе, Елизабет. От днес нататък ти ставаш чужда за един от родителите си…Майка ти не желае да те види, ако не се омъжиш за мистър Колинс, аз пък не искам да те зная, ако се омъжиш за него."

Елизабет Бенет е една индивидуална личност, която не се подчинява на принципи и стандарти, жена със силен характер, а това че винаги е толкова пряма, с чувство за хумор и държание от сорта на "аз съм над тези неща" ме кара да я заобичам още повече. Моментите им с Фицуилям, когато си разменят хапливи и остроумни коментари, са ми толкова любими и забавни, че като ги четях ми се искаше да ги хвана за главите и да ги притисна един към друг, крещейки "now kiss, now kiss, now kiss".
Дарси, пък, с неговото първоначално държание на "вие сте от простолюдието, не заслужавате да живеете, аз съм Бог, нивото ми е много над вашето" (разбира се, позволих си да преувелича тук), много ми напомняше на ученик от "Слидерин". В началото ми беше наистина антипатичен, за което мога да поздравя Джейн Остин, защото е рядко да мразя герои, а после да ги заобичам истински. Обожавам как той от горделив, арогантен и високомерен човек се показа като отчаяно влюбен и грижовен господин.

„Залюбих те заради живия ти ум.“

„Момичетата мечтаят или да се омъжат, или да се влюбят нещастно. То е нещо, за което да мислиш, което те отличава от другарките ти.“

„Недей заради един определен човек да изменяш на представите си за морал и почтеност и не се мъчи да убеждаваш и себе си, и мене, че егоизмът бил проява на благоразумие, а безразличието към последствията – гаранция за щастие.“

„Не съм изискана госпожица, решила да ви разиграва, а разумно същество, което ви казва самата истина!"

По принцип не съм голям фен на романтичните и лигави романчета, но това е доооста далеч от лигав романтичен роман. Остин ни показва и грубата реалност по онова време, което бях описала в ревюто ми на "Брулени хълмове" на Емили Бронте, макар че Остин е ТОП и по мое мнение е над сестрите Бронте и въобще тя е Lord of the Classics. Та във времето, което споменах, главното е забранени любови, бракове по сметка, мнооого предразсъдъци и все пак доста добро време, защото хората са можели да обръщат повече внимание на изкуството във всякаква форма, но разбира се, основата на всичко са стандарти и принципи.
Въпреки измяната на поколенията, някои неща просто не се променят и още може да намерим сходни случки с тогавашните. 5 от 5.

Няма коментари :

Публикуване на коментар