събота, 11 юни 2016 г.

"Да убиеш присмехулник" от Харпър Ли

Действието в "Да убиеш присмехулник" се развива в Американския Юг в измисленото градче Мейкомб, Алабама. Там живеят шестгодишната Джин-Луиза Финч (Скаут), по-големият й брат Джеръми (Джем), баща им Атикус Финч, който е местният адвокат и тяхната чернокожа икономка Калпурния. Едно лято те се запознават и с Дил, който е на гости на леля си през ваканцията. Семейство Редли са техните съседи, за които често се носят слухове за психичноболният син - Бу. Дил проявява голям интерес към него и постоянно си правят опити да се доближат, колкото се може повече до тях. От там се започва с големите детски приключения и израстването на малките герои. Бащата на Скаут и Джем е назначен да поеме случая на чернокожият Том Робинсън, обвинен в изнасилване на дъщерята на един от най-бедните в града.

Получих книгата за петнадесетия ми рожден ден и ми е много на сърце, защото и без това я получих от специални за мен хора. Харпър Ли е създала шедьовър, който независимо на каква възраст е човек, може да научи много. Разказвачът на историята е самата Скаут, която макар крехката си възраст, научава доста неща, които нейните връстници се предполага да научат в далечното бъдеще. Увлекателното писане на Ли те пренася в малкото уютно градче и отново да се почувстваш дете. Аз лично почти през цялото време изпитвах носталгия, защото описаната атмосфера беше толкова приятна за възприемане и ми напомня толкова много на моето безгрижно детство.

Както на повечето читатели любим герой от романа е Атикус Финч, така и на мен. Ли е създала една директна личност, която винаги прави това, което смята за правилно, дори и да не бъде възприето от околните, както той мисли. Макар и вдовец, той е достатъчна опора за своите деца и ги е възпитал и възпитава отлично, винаги ги поучава и им дава ценни житейски уроци, които са полезни всекиму.

"Никога не можеш да разбереш един човек, докато не обмислиш нещата от неговата гледна точка."
"Изобщо Дил почна да ми дотяга с постоянното си мъкнене подир Джем. В началото на лятото ме помоли да се оженя за него и после веднага забрави. Загради ме, беляза ме като своя собственост, каза, че аз съм единственото момиче, което ще обича цял живот, после престана да ми обръща внимание. Набих го два пъти, но и това не помогна, а само го сближи още повече с Джем."

"Не, Джем, според мен има само един вид хора. Хора."

"Това, че са ни победили сто години преди да започнем борбата, не значи, че не трябва да опитаме да спечелим."

"Учителката откри, че съм грамотна и ме изгледа с леко отвращение."

"Преди да мога да живея с друг човек, трябва да се науча да живея със себе си."

"Има хора, които са толкова заети да мислят за другия свят, че не могат да се научат да живеят в този."

"Човек може да съди враговете си, но е по-разумно да ги опознае."

"Исках да разбереш нещо от нея, исках да видиш какво означава истинска храброст и да не мислиш, че човек е храбър, само когато има оръжие в ръка.

"Бих предпочел да стреляш по тенекиени кутии в задния двор, но зная, че ще почнеш да стреляш и по птици. Ако можеш да улучваш сойки, стреляй по тях, колкото искаш, но помни, че е грях да убиеш присмехулник

Присмехулниците са напълно безобидни и пеят, за да ни веселят. Те не ядат нищо от градините на хората, не си правят гнездата в плевните, само пеят от сърце за нас. Затова е грях да убиеш присмехулник."

Докато не дойдоха последните два цитата си нямах и на идея защо се казва "Да убиеш присмехулник". Всъщност цялата идея се разкрива чак накрая, но мисля, че и това стига. Малко се поувлякох с тези цитати, но всичко си заслужава да се прочете.
Харпър Ли е създала този роман със силно морално съобщение, което разкрива лошата реалност на тогавашното време, която, може да се каже, че важи и за настоящето. Доколкото знам "Да убиеш присмехулник" е включена в учебната програма в САЩ, от което се опасявам, че учениците не възприемат толкова сериозно написаното, което е наистина жалко. Според мен това е роман, който все някога трябва да се прочете поне веднъж. 4 от 5 звезди.
За последно само ще вметна, че има филмова адаптация, която също си струва гледането и абсолютно целият актьорски състав е дяволски добре подбран, особено Грегъри Пек, който играе Атикус, Четох интервю, в което актисата, която е взела ролята на Джин-Луиза, говори за връзката им с Пек и казва, че до неговата смърт все още се наричали "Атикус" и "Скаут". Разтапя ми се сърцето...

Няма коментари :

Публикуване на коментар