"Фенка" от Рейнбоу Роуъл

Днес, както виждате, ще ви говоря за една книга, от която дълго време изпитвах нужда да прочета и ми дойде много отпускащо след петдневно непрекъснато четене на "Хари Потър и Орденът на Феникса". Седя и се питам "Защо?" не съм прочела книга на Рейнбоу Роуъл по-рано. Смятам, че направих чудесен избор, започвайки навлизането в света й с тази книга.

В историята се разказва за живота на затворената в себе си фенфикшън писателка Кат Ейвъри.Книгата обхваща цели два семестра от първата й година в университета. Тя е огромна фенка на Саймън Сноу, който мисля, че всеки прочел е разбрал, че той пък е фенфикшън на Хари Потър, затова той е главната тема в нейния блог. Освен Кат, ние също успяваме да се запознаем и с нейната сестра-близначка - Рен, която е пълната й противоположност. Докато Кат може да седи по цял ден вкъщи, да пише нови глави за Баз и Саймън и без да осъществява контакт с никого освен да си размени една-две приказки с работохоличния им баща, Рен би могла дори и да не се прибере за известно време, само и само да бъде навън с приятели и да се напива до несвяст. Рийгън - съквартирантката на Кат, която е страшно непринудена, огромен непукист, реалист и честна до мозъка на костите си. Може да се каже, че тя ми е най-любимият персонаж от цялата книга. Запознаваме се и с Ливай, който е приятел на Рийгън и не престава да виси в стаята им и да яде тайно от любимите вафли на Кат.

Един огромен плюс на книгата и най-вече за авторката е, че тази на пръв поглед обикновена история е написана така, че винаги, когато си казвах, че ще си почина малко, се намирах след пет минути отново навлязла в нея. Почти всички герои успяха да ми се харесат, включително и Саймън и Баз, за които нямам търпение да чета в " Carry on". Написана е така, че всеки би могъл да разпознае някой момент или герой като себе си. Идеално четиво за младите читатели и хора като мен, които искат да се отърсят от ордени и феникси. Не ме разбирайте погрешно, обожавам си Хари.

Като главна героиня е редно да започна най-напред с Кат. Тя ми беше симпатична, но понякога ми идваше прекалено много с цялата тази вълна "Саймън Сноу", това срамежливо, плахо и вглъбено държание и социалният й живот, който го няма никакъв. Не обичам такива герои, просто не са мой тип. Но все пак у нея има и положителни неща. Пише фенска литература, на моменти употребява доста добре сарказъм и ако се отпусне би могла наистина да се забавлява. Макар и стеснителна и описана като типа хора, които не харесвам, я предпочитам милиони пъти пред нейната близначка Рен. Тя може би ми беше най-антипатичният персонаж от всички, но като се замисля май Ник заема първото място. Ужасно държание спрямо роднините си, като започнем от отдалечеността й и незаинтерсоваността й спрямо сестра й и стигнем до най-вероятно мотото й "Живееш само веднъж". Това момиче нямаше никакви спирачки и беше толкова разюздана, че ако ми беше моя дъщеря щях не само да й забраня излизането...

Не мога да си представя по-идеално подбрани хора за dreamcast

Вече споменах, че Рийгън ми е любима героиня и неща като честността и непринудеността й ме спечелиха от самото начало. Стигаме до Ливай, който обожавах до времето, когато не направи голямата глупост и макар да беше обяснено с логични обосновки и прочее, не мога да възвърна предишните си мисли и не гледам на него по същия начин. И все пак бих искала той да бъде моят най-добър приятел и нищо повече. Щяхме непрестанно да бърборим и да обменяме каква ли не информация и приятелството ни би било адски пълноценно. Недоумявах как още в самото начало си проличаха някои неща, а някои хора бяха прекалено заети да гледат някого другиго и не оценяваха чак толкова присъствието на останалите. На моменти ми идеше да хвана книгата здраво и представяйки си, че е главата на Кат, да я разтърся и да й изкрещя "НЕ ВИЖДАШ ЛИ КАКВО СЕ СЛУЧВА ОКОЛО ТЕБ, МОМИЧЕ?!". Именно това прави и книгата още по-добра, защото ме докарва до такива емоции и мисли.

Няма как да не изтъкна и това, че Рейнбоу събуди интереса ми към блога на Катрин, в който се говори за гей афера. Не съм хомофоб или нещо подобно, но досега не ми се беше случвало да имам такъв огромен интерес към такъв тип романтика. Шапка ти свалям, Роуъл. Още повече, че накрая ми се дорева, защото никак не ми се искаше да се разделям с тези прекрасни и не толкова прекрасни герои и още по-прекрасната история. Радвам се, че не завърши с чак толкова клишираните хепи енд-ове, но пък беше достатъчно хубав, за да ме остави с едно наистина положително мнение и нетърпение да започна следваща книга от същата авторка. 4,5 от 5 звезди.